Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 111

— И Кембу е приел последното?

— Да, макар че беше бесен на Антеф. Обвини го, че нарочно го е въвлякъл в тази история, за да го прогони от Тива. Но Антеф само му се подиграваше. Отведе Кембу в Червените земи, даде му малко пари и храна, върна се в Тива и каза, че с проблемите ни е свършено завинаги. Всъщност женитбата ни вече беше свършила, но какво можех да направя? От време на време Антеф излизаше на походи с легиона си. Тогава срещнах Панеб… — тя протегна ръка: — Но връзката ни беше почтена. Понякога подозирах, че Кембу се е върнал преоблечен в Тива и ни шпионира. След това миналата година митанийците нападнаха неочаквано и Антеф се присъедини към легиона си. Аз го целунах просълзена, сбогувахме се, но вътре в себе си се помолих никога да не го видя повече!

— Но се е появил Кембу.

— Едва Антеф бе заминал, и дойде Кембу. Беше в отвратително настроение. Обвини мен и брат му, че сме се опитали да го прогоним. Опита се да ме изнасили. Трябваше да направя нещо. Кембу се закле, че ще го убие, за да си отмъсти. Живееше с крадците и злодеите извън града. Каза, че ще се присъедини към обоза и ще убие брат си. Бях ужасена. Обещах му всичко, което поиска, само за да се отърва от него. Исках да се махне от Тива. Помолих се на боговете и двамата да загинат… — тя задърпа подгъва на робата си. — Внимателно следях новините, които пристигаха в Тива. През месеците, когато мъжа ми го нямаше, въпреки смъртта на баща ми се чувствах истински щастлива. А когато узнах, че Антеф е мъртъв, не ме интересуваше кой го бе убил — митанийците или Кембу.

— Значи си знаела, че Кембу е жив?

— Не ме интересуваше. Антеф беше войник. Кембу беше обикновен плъх, който душеше по ъглите. Вече бях богата вдовица, споделено влюбена в Панеб. Внесох случая при жреците в храма на Озирис. Те обявиха, че съм вдовица и съм свободна да се омъжа за Панеб. Така и сторих. Женен ли сте, господарю Амеротке?

— Да, и то щастливо.

— И аз. За първи път в живота си! Свободна от Антеф и от отвратителния му брат! Но — въздъхна тя — един ден отидох на пазара край Нил и Кембу изскочи от сенките. Помислих, че виждам призрак — Далифа премига. — Беше облечен точно като брат си, вървеше по същия начин… — тя се изсмя. — Естествено, разполагал е с месеци да се упражнява… Искаше да живее с мен. Отвърнах, че по-скоро ще умра. След това той разбра, че съм богата. Опитах се да го задоволя с малко, но той искаше всичко. Заплаши, че ще разкрие цялата история — тя сви красивите си рамене. — Какво можех да направя? Щеше ли Панеб да ми повярва? Ако разкажех истината в съда, щяха да ме обвинят в убийство. Можех само да се моля и да се надявам, де всичко ще свърши добре.