Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 110

— Мога да твърдя, че ме е заблудил! — извика Далифа.

— Но няма да го направиш, нали? Никой няма да повярва, че си се излъгала толкова лесно. Вероятно Кембу първо е дошъл при теб. Може да е заплашил новия ти съпруг, поискал е да му платиш, за да мълчи, но Панеб щеше да започне да разпитва, нали? Защо новата му жена дава тези пари? Кембу, какъвто е бил комарджия, е решил да заложи всичко. И е подал жалба, че красивата му млада жена се е хвърлила в обятията на друг, докато той е защитавал страната си и фараона…

— Но вие не му повярвахте, нали?

— Да, не му повярвах. Имаше нещо странно в начина, по който и двамата бяхте коленичили пред мен в съда. Доказателството се появи случайно, а не по пътя на логиката и дедукцията — Амеротке се усмихна. — Е, в известен смисъл Кембу сам се издаде. Сигурно е очаквал лесна победа. Когато отложих решението си, Кембу като истински алчен злодей скочи срещу мен. Беше чул заплахите на Нехему и реши да си отмъсти, но Шуфой се намеси…

— Какво ще правите сега? — прошепна Далифа. — Ще ме обвините ли в убийство?

— Разкажи ми какво се случи — заповяда съдията. — Но говори истината!

— Майка ми умря, когато бях съвсем малка. Обичах баща си, той работеше много… — Далифа се поуспокои, притвори очи и се облегна на стената. — Баща ми ме разглези много. Един ден обикалях с бавачката си из пазара до храма на Амон Ра. Видях Антеф — напет красавец. Знаете как е в младостта, нали? Влюбих се. Баща ми се противопостави, но аз настоях и се оженихме.

— Знаеше ли, че има брат близнак?

Тя се изсмя нервно:

— Да ви кажа ли как разбрах за Кембу? Първите дни след сватбата забелязах, че понякога Антеф е различен, особено в леглото… — в очите й избиха сълзи. — След това разкрих жестоката им измама. Антеф е имал брат близнак. И двамата си приличаха толкова много, че чак с времето се научих да ги разпознавам. Те смятаха, че е страшно забавно. Бяха правили този номер и на други жени… — Далифа избърса сълзите си. — Седмици след това не бях на себе си, изпитвах страшна омраза. Не посмях да кажа на баща си. И мисля, че точно затова утробата ми се затвори. Така и не се сдобих с дете. Но с времето забелязвах повече разлики. Антеф беше жесток. Пиеше много, бързо пускаше в действие юмруците си, но имаше някаква чест. Кембу — тя направо изръмжа името — стоеше по-ниско и от кучешко лайно: комарджия, злобен и подъл. Дори Антеф се разтревожи по едно време. Кембу постоянно залагаше. Една вечер прие облог и загуби. За да плати, трябваше да мине през Залата на подземния свят. Но като се върна вкъщи, свали маската. Превърна се в хленчещ страхливец. Антеф каза, че ще стане негов гарант — все пак беше нактуа. Предложи му три решения: да си опита късмета в Залата на подземния свят, да се остави Антеф да го убие бързо и милостиво или да избяга завинаги от Тива.