Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 105
Пол Дохърти
— Ако доведете тази кучка тук — развика се Вехлис, — бързо ще освежа паметта й! — после се овладя и заговори по-спокойно: — Това ли е единственото доказателство, което можете да представите?
— Не, съвсем не! — Амеротке се обърна към Сененмут: — Господарю, отвън чака една жена на име Далифа. Бих искал да я пуснете да влезе.
Сененмут нареди на пазачите да доведат Далифа. Миг по-късно тя прекрачи в залата и се поклони на присъстващите. Изглеждаше изплашена и смутена. Амеротке се беше видял с нея по-рано сутринта и й беше казал какво точно да направи.
— Коя е тя? — попита Вехлис.
— Последното ми доказателство. Огледайте я внимателно, Вехлис. Какво виждате?
— Млада жена, направо дете.
— Вгледайте се добре в чертите й!
Вехлис се подчини:
— Трябва ли да я познавам отнякъде?
— Да. По-точно сте я познавали преди. Защото това е незаконната дъщеря на Нерия…
— Невъзможно! — извика Вехлис. — Той ми каза… — тя спря внезапно.
— Какво? Какво ви каза Нерия? — попита бързо съдията. — И защо този потаен, затворен в себе си архивар би споделил нещо толкова лично със съпругата на върховния жрец? Ти си обичното дете на Нерия, нали Далифа? — жената кимна. — Държали са я скрита — продължи върховният съдия — от погледите на хората. Но Нерия я е посещавал. Казал й е всичко: за връзката ви, господарке Вехлис, говорил й е за уважението и преклонението си към стария учен Прем. И какво друго, Далифа?
— Какво е намерил в библиотеката — отвърна младата жена. — Колко е бил развълнуван от татуировката на бедрото си. Показа ми я. Той наистина ви обичаше… — Далифа вдигна глава.
Вехлис се облегна в креслото.
— Не е вярно! — прошепна тя като че ли на себе си. — Нерия щеше да ми каже. Той ми казваше абсолютно всичко! Познавахме се от толкова години!
— Какво ще кажете, господарке Вехлис? — попита Сененмут. — Срещу вас бяха повдигнати ужасни обвинения.
— Млъкни, каменоделецо! — Вехлис се приведе напред, на лицето й играеше усмивка. — Във вените ми тече най-добрата кръв на Египет. Не отговарям на каменоделци!
— Тогава отговори на мен! — гласът на Хатусу беше спокоен и студен.
Усмивката на Вехлис се стопи. Тя изгледа Хатусу презрително.
— Щом не говоря с каменоделец — изсумтя тя, — защо да говоря с неговата курва? — Вехлис се облегна назад, забавляваше се от неодобрителните възгласи. — Малката Хатусу — подигра я тя, — друсах те на коленете си и ти бършех задника. Малкото дребосъче в двора на баща си. Как се осмеляваш? — изсъска тя. — Как се осмеляваш дори да си помислиш да седнеш на неговия трон? Да ни накараш да целуваме земята под нозете ти!
— Ще умреш заради думите си! — обяви Хатусу.
— Всички ще умрем, блуднице!
Хатусу се опита да сдържи гнева си. Сененмут протегна ръка, но бързо се опомни. Вехлис стана и се обърна към редицата жреци.
— Погледнете се! — извика тя. — Аз ли съм най-добрият мъж сред вас, сбирщина дъртаци! Защо подкрепяте зидаря и курвата?
— Във вените на фараона тече божествена кръв — обади се Амеротке.
— О, спести ми речите, Амеротке! — Вехлис прехапа устни. — Не беше заради… — тя поклати глава, сякаш търсеше точните думи, — не защото жена сяда на трона на фараона, а защото това е именно Хатусу. Малката Хатусу, която си играеше с разхвърляните играчки… Тя се омъжи за заварения си брат и се кри в сенките с кукленското си личице! Но след това се появи тоя прост каменоделец и всичко се промени!