Читать «Дневникът на един убиец» онлайн - страница 8

По време на онова бързо посещение през януари Емили обходи заедно със семейство Киернан всички помещения и купи на място от тях викторианските мебели, килими и украшения, събирани с любов и търпение. Имотът бе обширен. Сега строителна фирма приключваше кабината- съблекалня и вече копаеха бъдещия плувен басейн.

– В повече ми идва само басейнът – сподели тя със Стафорд, докато сервитьорката пълнеше за пореден път чашите име кафе. – Ако ще плувам някъде, предпочитам да е в океана. Но щом кабината вече е готова, е малко глупаво да не го довърша. Както и да е – децата на братята ми ще бъдат в луд възторг, когато ми идват на гости.

Уил Стафорд придвижваше документите за окончателната продажба. Добър слушател е, прецени тя, установявайки, че докато закусваха, му е разказала за детството си в Чикаго.

– Братята ми ме наричат Изтърсачето – усмихна се тя. – Единият е дванадесет години по-голям от мен, другият – десет. Баба ми по майчина линия живее в Олбани. Завърших колежа "Скидмор" в Саратога Спрингс – на един хвърлей място – и прекарвах доста от свободното си време при нея. Нейната баба е по-малката сестра на изчезналата през 1891 г. Маделин; била е само на деветнадесет години. – Уил Стафорд забеляза сянката, пробягнала по лицето на Емили. Тя въздъхна и продължи: – Е, това е станало много отдавна, нали?

– Много отдавна – съгласи се той. – Май не спомена колко време възнамеряваш да прекарваш тук. Веднага ли ще се нанесеш, или ще използваш къщата само за уикенди?

Емили се усмихна.

– О, ще се нанеса, щом подпишем окончателния договор тази сутрин. Повечето от основните неща са налице, включително тенджерите, тиганите и спалното бельо. Камионът на фирмата по преместването от Олбани трябва да пристигне утре със сравнително малко багаж, който докарвам.

– Все още ли имаш къща в Олбани?

– Вчера беше последният ми ден там. Но още подреждам апартамента си в Манхатън, така че ще снова между апартамента и тази къща до 31 май. Тогава постъпвам на нова служба. После ще идвам тук само през уикендите и отпуските.

– В града проявяват голямо любопитство към теб, наясно си, нали? – плахо я предупреди Уил. – Просто искам да знаеш, че информацията за роднинската ти връзка със семейство Шапли не е изтекла от мен.

Сервитьорката донесе закуската. Без да я изчаква да се отдалечи, Емили уточни:

– Уил, аз не го пазя в тайна. Споменах го и пред семейство Киернан, и пред Джоун Скоти, брокерката по недвижими имоти. От нея научих, че тук има хора, чиито предци са живели в Спринг Лейк, когато е изчезнала далечната ми пралеля. Интересът ми към всичко, което някой от тях е чувал за нея, е голям. И главно – как така привидно е изчезнала от лицето на земята? Освен това вече е известно, че съм разведена и ще работя в Ню Йорк. Нямам срамни тайни.

Той изглеждаше развеселен.

– Някак не си те представям като човек със срамни тайни.