Читать «Дневникът на един убиец» онлайн - страница 11

Цял живот бе живял в Ейвън-бай-дъ-Сий, градче на океанския бряг, само на няколко километра от Спринг Лейк. Като студент в колежа бе карал автобус, после бе работил като сервитьор в хотел "Уорън" в Спринг Лейк. Именно тогава се запозна с бабата и дядото на Марта Лорънс, които редовно вечеряха там.

И днес, седнал в тясната кабинка – това всъщност представляваше работното му място, – посвети кратката обедна почивка да прегледа отново досието по случая "Лорънс". Елиът Осбърн също желаеше да залови убиеца на Марта Лорънс. Единствената разлика се свеждаше до идеите на двамата относно подхода в разкриването на престъплението.

Томи се загледа в снимката на Марта – беше направена на пешеходната алея в Спринг Лейк. Красиво двадесет и една годишно момиче по тениска и къси панталони; дълги руси коси галят раменете, а слънчевата усмивка издава увереност. Когато са я снимали, е изглеждало, че ѝ предстоят поне петдесет-шестдесет години живот. Всъщност е имала на разположение само още четиридесет и осем часа.

Томи поклати глава и затвори папката. Нито за миг не го бе напускало убеждението, че като продължи да навестява хората в Спринг Лейк, непременно ще попадне на съществен факт или на някаква пренебрегвана информация, което ще го отведе до истината. Затова съседите на семейство Лорънс, а и всички, срещали се с Марта през последните часове от живота ѝ, го познаваха.

Във фирмата, обслужвала тържеството у семейство Лорънс вечерта преди изчезването на Марта, работеха дългогодишни служители. Въпреки многократните разговори с тях още не бе попаднал на полезна информация.

Повечето гости на тържеството бяха постоянни местни жители или "временни" обитатели – държаха къщите си отворени целогодишно и редовно отскачаха през уикендите. Томи неизменно носеше в портфейла си списък с имената им. Ни най-малко не се затрудняваше да отскочи с колата до Спринг Лейк и да побъбри с някой от тях.

Марта бе изчезнала по време на сутрешния си крос. Неколцина редовни сутрешни бегачи потвърдиха, че са я видел и близо до Северния павилион. Разследваха обстойно всеки от тях и ги намериха за невинни.

Томи Дъгън въздъхна и прибра папката в най-горното чекмедже. Не му се вярваше случайно преминаващ с кола през Спринг Лейк да е отвлякъл Марта. Според него тя е познавала нападателя и му е имала доверие.

"А освен това се занимавам със случая през свободното си нреме" – помисли си той кисело, взрян в плика с обяда, приготвен от съпругата му.

Лекарят го бе посъветвал да отслабне десетина килограма. Разгъна сандвича с риба тон върху пълнозърнест хляб – Сюзи твърдо възнамерява да стопи килограмите му, като го умори от глад.

После се усмихна и неохотно призна, че именно диетата му разваля настроението. Мечтаеше си за голям сандвич от шунка, сирене и ръжен хляб, с картофена салата за гарнитура. И кисела краставичка в добавка.