Читать «Звездата на колежа» онлайн - страница 4

OwlNet Instant Message Inbox

СейджФрансис: Тя се въъъърнаааа…

СелинКолиста: Кво?

СейджФрансис: ТК! Върнала се е от изгнанието си или където там по дяволите беше. Чух, че се наложило баща й да обещае на „Уейвърли“ нов театрален център, за да я приемат обратно.

СелинКолиста: Нееееееееееееее… Мислиш ли, че ще изритат Дж. от 303?

СейджФрансис: Чух, че всички ще останат там. Дали Дж. и Т. ще си издерат очите?

СелинКолиста: Кой знае, но ако започнат, искам пуканки и място на първия ред!

2

Един бухал от „Уейвърли“ знае, че да простиш, не е като да забравиш

Кели Върнън сънено влачеше токовете на новите си суперскъпи чехли „Лубутен“ през влажната трева, на път към Параклиса. Бяха минали три дни от партито за Черната събота, но все още не можеше да изкара от ума си образа на Изи и Джени, седнали до езерото в имението на Хийт, вперили очи един в друг. Беше ли истина? След партито Хийт бе разпратил на всички клюкарски имейл, в който намекваше нещо подобно, но Кели не беше сигурна. Така или иначе тя самата бе измислила този план — на практика помоли Изи и Джени да флиртуват открито, за да направят по-убедителна версията, че когато смахнатата управителка на общежитието Анджелика Пардий завари Изи в стаята им, той е бил там заради Джени, а не заради Кели. Сега обаче точно този план заплашваше да се превърне в абсолютна бъркотия. И сякаш това не бе достатъчно, ами дали пък наистина се натряска яко и се целува с Хийт Феро — ужас! — или пък бе врънкала старото си гадже Върнън да правят секс?! Беше ли истина, че той й отказа?

— Това ти ли си, К.В.?

Кели си беше замаяна, но когато съзря Тинсли до вратата на Параклиса, определено сметна, че напълно си е изгубила ума. Спря и наклони глава на една страна, сякаш в очакване привидението с виолетови очи да се разсее обратно в атмосферата. Появата на старата й съквартирантка върху най-горното каменно стъпало беше сън, точно както бяха сън декан Меримаунт и г-жа Пардий, които снощи вземаха размерите за четвърто легло в стая 303, а гласовете им звучаха като неразбираем шепот на ангели. Вестта, че в края на краищата Тинсли не е изключена заради бурната им нощ на игрището миналата пролет, беше прекалено фантастична, за да й се вярва, но все пак ето я и самата нея.

Кели изпита порив да се втурне и да се хвърли в обятията й. Искаше да й разкаже за Изи и Джени; за Дисциплинарната комисия; за дистанцията между нея и Брет; за Брет, която тайно се виждаше с г-н Далтън — готиния нов учител по история, до когото й беше гадно да си я представя гола… Всичко около Брет беше толкова оплетено — Кели беше узнала за историята с Далтън, защото случайно вдигна телефона на Брет, която не беше наоколо, и отговори на обаждането на сестра й. После Кели се беше преструвала пред Брет, че нищо не знае, докато самата тя не й сподели всичко предната вечер, но междувременно тайната се разнесе из цялото училище благодарение не на друг, а на Кели. Ууупс. И точно сега Тинсли — човекът, който можеше да разреши и най-заплетените ситуации само с едно секси мигване — беше отново тук. Но главата на Кели беше обвита в ореол от мъгла и затова единственото, което успя да направи, бе да продължи да се взира съсредоточено напред.