Читать «Звездата на колежа» онлайн - страница 2

Тишината, която тя очакваше, трябваше да бъде породена от пълното изумление на присъстващите, а не от пълната им липса. Къде, по дяволите, бяха всички? Тинсли проучи пейзажа: добре познатата гледка към блестящата Хъдзън през широките бели прозорци; синьо-бялата плажна графика на Брет, поставена върху нощното й шкафче; празните бутилки „Кока-Кола“ до леглото на Кели и традиционно препълнения с фасове „Парламент“ пепелник върху прозореца. Но ни следа от Кели, нито от Брет.

Тинсли сбърчи нос, доловила непозната миризма — възможно ли беше това да е онзи парфюм на „Шанел“, който беше превзел целия площад „Грийнмаркет“ в Кейп Таун? Тя подуши въздуха и проследи уханната следа, водеща до водопад от разрошени кафяви къдрици, спуснал се от едната страна на старото й легло. Имаше някакво момиче в леглото й. Момичето се завъртя в съня си. Тинсли ритна старомодната дървена рамка на леглото с добре подкования си крак и настоятелно изиска отговор:

— Коя си ти?

— Аз съм Джени — момичето седна в леглото и диво заоглежда стаята, докато огромните му гърди подскачаха от рязкото движение. — А ти коя си?

Тинсли тръшна чантата си до крака на леглото. Носът й все още беше сбърчен от отвращение. Определено е онзи парфюм.

— Къде са Кели и Брет? — попита тя.

— Те — започна Джени и разтърка големите си кафяви очи — бяха тук преди минута. Колко е часът?

— Часът е идеален, за да напуснеш леглото ми — обяви хладно Тинсли.

Джени поклати глава в опит да разсее мъглата на съня от мозъка си. Изумителното високо момиче, застанало над нея, носеше бял потник с щампа на бели листа, без сутиен отдолу. Джени завистливо се загледа в мургавите й рамене и линията на закръглените, високи гърди. Какво ли не би дала, за да може да носи такъв потник… Момичето имаше дълга черна коса и невъзможно сини, почти виолетови очи… Чакай малко, нейното легло ли?!

— Ти си Тинсли! — изписка Джени с пресилен ентусиазъм и заподскача нагоре-надолу, преди да осъзнае, че е облечена в супер тънката тениска с лого на „Констънс Билърд“, с която обичаше да спи. Надяваше се, че огромните й гърди не изглеждат смешно с бурното си движение, докато се връщат в изходна позиция.

— Не те помня — Тинсли скръсти ръце отпред, сякаш за да намекне, че Джени трябва да прибере гърдите си, преди да нарани някого с тях.

— Тук съм отскоро. Прехвърлих се от „Констънс Билърд“ — Джени посочи големите букви, отпечатани върху тениската и отново се замисли за гърдите си, — в Ню Йорк Сити — прибави тя с надежда, че самото споменаване на града ще й придаде повече надеждност или поне ще намекне, че е готина.