Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 8

Така ние бяхме щастливи един с друг и аз чувствах нейната привързаност към мен до един определен момент, в който тя, както си играехме, поглеждаше нагоре и след това виждах как очите й се спират върху мен с учуденото изражение на човек, чието внимание многократно е било привличано от някаква неразбираема чудатост. Тогава знаех какво ще последва и малко след това с полуозадачен, полусъчувствен тон тя започваше да говори, сякаш сама на себе си:

— А като те гледам сега, Лори, не мога да го повярвам. Искам да кажа, не си нещо кой знае какво, но поне не изглеждаш по-различен от нас. И майка ти и баща ти също. Толкова мили хора са, че човек никога не би си и помислил, че са такива.

Аз увесвах нос. Пак така веднъж със своето добродушно дърдорене Маги ми бе разкрила друг един от тайните срамове, който изпепеляваше детските ми години и който, без повече усуквания, трябва сега да призная. Уви, аз бях римокатолик. Едно момче, вкопчило се с ръце и крака в угнетителната колесница на Папата, окаян последовател на Голямата блудница (Римокатолическата църква), горящ безцелно свещи и тамян, сякаш се е хванал за расото на свети Петър. На всичко отгоре родителите ми и аз бяхме единствените поддръжници на тази охулена религия и дори още по-лошо, бяхме единствените от своя вид, дръзнали някога да се заселят в това предано на вярата си, обитавано изключително от протестанти фанатици село Ардънкейпъл. Бе толкова очебийно, че мястото ни не е тук, сред това тесногръдо, малобройно общество, колкото ако вместо нас в селцето живееше семейство зулуси. И съвсем естествено чувствахме се като изгнаници.

Но каквото и да беше общественото мнение за баща ми, което той с удоволствие провокираше, вместо да уталожва страстите, аз не страдах по никакъв начин от това, с изключение на въпросното съжаление и дори съчувствие, предизвикано единствено от незадоволено любопитство към някаква непонятна чудатост. Въпреки всичко през онази понеделнична утрин, когато се сблъсках с перспективата да тръгна на училище, този факт оказа своето влияние върху разклащането на моралните ми устои. И когато най-накрая, след последните дадени наставления от страна на мама, Маги сграбчи здраво ръката ми и ние се отправихме нагоре по пътя към селото, аз усетих как целият треперя от нервна възбуда. В ковачницата подковаваха един кон и отвътре се разнасяше подмамващата миризма на изгорено копито, което събитие аз просто подминах, едва забелязвайки го. Прозорците на селския магазин, на които обичах да залепям нос, изучавайки големия асортимент от варени сладки, ментови човечета, диетични пръчки и ябълкови пити, бяха подминати без капка внимание. За мен това пътуване бе изпълнено с печал, подсилена още повече от монотонното дуднене на приглушения глас на Маги за страховитите наказания, прилагани от учителя, господин Ранкин, именуван от нея с прозвището Карфицата.