Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 268

Когато излезе на палубата, с измито лице и облечена с непромокаемо яке върху пуловера с висока яка, Поте Галвес чакаше — неподвижен, черен силует, подпрян на планшира.

— Къде е? — попита Тереса.

Стрелецът се забави с отговора. Сякаш го обмисляше. Или сякаш й даваше възможност да се сети сама.

— Долу — каза накрая той. — В каюта номер четири.

Тереса слезе, като се подпираше на парапета от тиково дърво. В коридора Поте Галвес прошепна „разрешете, госпожо“ и мина напред, за да отвори заключената врата. Хвърли професионален поглед вътре и после се отдръпна встрани, за да й направи път. Тереса влезе, следвана от стрелеца, който затвори пак вратата зад себе си.

— Митническата охрана — рече Тереса — хвана тази нощ „Лус Анхелита“.

Тео Алхарафе я гледаше безизразно, сякаш беше някъде далеч и нямаше нищо общо с това. Наболата еднодневна брада придаваше на брадичката му синкав оттенък. Беше легнал на койката, облечен в смачкани жълти панталони и черен пуловер, по чорапи. Обувките му бяха на пода.

— Нападнаха го на триста мили западно от Гибралтар — продължи Тереса. — Преди няколко часа. В момента го карат към Кадис… Следили са го, откакто е вдигнал котва в Картахена… Знаеш ли за кой кораб ти говоря, Тео?

— Разбира се, че зная.

Имал е време, рече си тя. Тук, вътре. Време да разсъди. Но не му е ясно къде е поуката в сентенцията.

— Има нещо, което не знаеш — обясни Тереса. — „Лус Анхелита“ е чиста. Най-незаконното нещо, което ще открият на нея, когато почти я разглобят, ще бъдат няколко бутилки безмитно уиски… Разбираш ли какво означава това?

Мъжът не помръдна. Седеше с полуотворена уста, осмисляйки казаното.

— Капан — каза той накрая.

— Точно така. И знаеш ли защо не те информирах по-рано, че този кораб е капан?… Защото ми беше необходимо, когато предадеш информацията на хората, на които доносничиш, всички да повярват, че е истина, както повярва ти.

Продължаваше да гледа по същия начин, крайно съсредоточено. Хвърли бегъл поглед към Поте Галвес и отново обърна очи към нея.

— Извършила си друга операция тази нощ.

Все така схватлив е и това ме радва, помисли си тя. Искам да разбере защо. Вероятно иначе би било по-лесно, но искам да разбере. Вие имате неизлечима болест. Дявол да го вземе. Един мъж има право на това. Да не го лъжат за края му. Всичките ми мъже умряха, съзнавайки защо умират.

— Да. Друга операция, за която ти не разбра. Докато койотите от Митническата охрана потриваха ръце, залавяйки „Лус Анхелита“ в очакване да намерят един тон кокаин, който никога не е бил товарен на нея, нашите хора си вършеха работата на друго място.

— Много добре замислено… От кога знаеш?

Би могъл да отрече, хрумна й внезапно. Би могъл да отрече всичко, да протестира възмутен, да каже, че съм полудяла. Но е имал време да размисли, откакто Поте го е затворил тук. Познава ме. За какво, само губене на време, сигурно си е казал той. За какво.

— Отдавна. Онзи съдия в Мадрид… Надявам се, че си се облагодетелствал от това. Макар че би ми харесало да чуя, че не си го направил заради пари.