Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 29

Както и да е. След като пристигнахме в Провинстаун, най-важното за мен бе, че тя не се оказа сноб. Човек не би могъл да се премести в това градче, ако е сноб и ако преуспяването в обществото е целта му. Бих искал някоя година някой социолог да си опита здравината на зъбите, като се хване с уникалната класова система на местното ни общество. Градчето, както сигурно с удоволствие бих се заел да обяснявам на Джесика Понд, ако бях имал такава възможност, някога, преди сто и петдесет години, е било пристанище на китоловци. По онова време капитаните янки от Кейп Код представлявали върхушката и те докарали от Азорските острови португалци за екипаж на корабите си. След това янки и португалци започнали да встъпват в смесени бракове (така както шотландци и ирландци с индианки, роялисти от Каролина с робини, евреи и протестантки имали навика да правят това). Понастоящем половината португалци носеха фамилии на янки, като Кук и Сноу, и независимо от имената си, владееха града. През зимата португалците контролираха почти целия град — риболовната флотилия, градската управа, църквата Сейнт Питър, редовия състав на полицията, те бяха повечето от учителите и учениците в основното училище и в гимназията. През лятото португалците държаха също девет десети от стаите под наем и повече от половината от баровете и кабаретата. При все това като върхушка те изглеждаха като оклепани с грес предавателни кутии на двигатели. Не общуваха с останалите и не им беше приятно да притежават големи къщи по хълмовете. И най-богатият португалец би могъл, доколкото ми бе известно, да живее до някой най-голям бедняк и освен по новия пласт боя, къщите им не можеха да бъдат различени. Не съм чувал синът на някой португалец да е посещавал някой прочут университет. Може би всички те се отнасяха с голяма почтителност към гнева на океана.

Така че ако някой искаше да види как се пръскат пари, трябваше да изчака лятото, когато затворените общества на психоаналитици и преуспяващи, занимаващи се с изкуство представители на либералните среди пристигаха от Ню Йорк и се оказваха обкръжени от една огромна панорама на членове на дружества на педита, информатори на службите за борба с наркоманията, търговци на дрога, половината Гринич Вилидж и Сохо. Художници, самонадеяни художници, шайки мотоциклетисти, пачаври, хипита, битници с всичките си деца прииждаха тук, плюс десетки хиляди туристи дневно с колите си от абсолютно всички щати, за да видят за няколко часа какво представлява Провинстаун, защото ей го къде беше — в самия край на картата. Хората изпитват влечение към края на пътя.

В този мравуняк, където местните граждани бяха цялата върхушка, а най-импозантните ни летни пансиони (с едно-две изключения) бяха крайморски вилички средна ръка; в този курорт, където нямаше домове палати (имаше само един), луксозни хотели и булеварди! — Провинстаун притежаваше само две наистина дълги улици (останалите не бяха нищо друго освен свързващи пресечки) — в едно селце в залива, където най-приятното място за разходки беше един кей и където никоя увеселителна яхта, газеща дълбоко, не би могла да влезе без тревоги за отлива; в градче, където мерилото за облекло беше щампата на фланелката ви, как бихте могли да преуспеете? Така че не бихте организирали големи купони, за да предизвикате внимание. Освен ако не сте Пати Ларейн, защото стотина интересно изглеждащи — с други думи ексцентрични — непознати хора в лятната й всекидневна беше минимумът, който й бе необходим, аз да балансира раздразнителността и копнежа за веселби в сърцето си. Пати Ларейн може и да бе прочела само десет книги през целия си живот, но едната от тях беше „Великият Гетсби“. Познайте в ролята на кого се виждаше? Очарователна също като Гетсби. Когато купоните продължаваха достатъчно дълго и ако луната при пълнолуние изгрееше по-късно, тя изваждаше фанфара си от времето на гимназията, за да изсвири в нощта отбой на луната. Не се опитвайте да й казвате, че не е време за отбой.