Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 82

Борис Виан

Тя стана — Жакмор не би отказал да извика работниците, за да покрият земята. — Глупаво е, че не се уреди всичко едновременно. Но човек не може да мисли за всичко наведнъж — трябва да търси — винаги да търси — да се самонаказва, че не се е сетил отведнъж и да се старае винаги нещо да подобрява — трябва да им бъде създаден идеален свят, чист, приятен, безвреден, като вътрешността на бяло яйце, поставено върху пухена възглавничка.

XXV

80 декарт

Жакмор се връщаше, след като бе поръчал ремонта, но ранният утринен час му даваше възможност спокойно да се отбие в църквата, за да поговори със свещеника, чиито възгледи доста му харесваха. Той влезе в просторната яйцевидна църква, където цареше полумрак, постигнат с много вкус, вдъхна религиозната атмосфера с наслада, като стар мераклия, стигна до притворената врата в дъното и я бутна. Три предварителни почуквания бяха известили за неговото идване.

— Влезте — каза свещеникът.

Той бе по гащета и скачаше на въже в средата на отрупаната с всевъзможни вещи стая. Клисарят седеше в креслото с чаша ракия в ръка. Лекото накуцване на свещеника нарушаваше елегантността на подскоците, но въпреки това той се справяше твърде добре.

— Добър ден — рече клисарят.

— Моите почитания, господин свещеник — каза Жакмор. — Тъй като минавах оттук, реших да се възползувам, за да ви поздравя.

— Вече е сторено — забеляза клисарят. — Една ичкия.

— Не се опитвайте да говорите по селски — каза строго свещеникът. — В божия дом се говори на езика на лукса.

— Но тази стаичка, господин свещеник — забеляза клисарят, — е нещо като клозет в божия дом. Човек малко се отпуска.

— Дяволско изчадие — каза свещеникът, като му хвърли унищожителен поглед. — Питам се защо още ви държа при себе си.

— Признайте, че по този начин си правите реклама — рече клисарят. — А и за вашите представления съм ви нужен.

— Апропо — попита Жакмор, — какво смятате да направите на следващото представление?

Свещеникът престана да скача, внимателно сгъна въжето и го напъха в едно чекмедже. Докато говореше, той триеше мекушавите си гърди с един сивкав пешкир.