Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 94
Стивън Кунц
Разгледаха кабината и влязоха в машинния отсек. Единият учен носеше детектор за радиация, голям колкото лаптоп, и провери реактора и водния сепаратор.
— Изключително! — шепнеше другият, но през повечето време само мълчаливо слушаха.
Ръгби се настани на пилотската седалка. Отначало Чарли си помисли, че може и той да е пилот, после реши, че не е.
Хедрик обикаляше заедно с учените.
— Бихме могли да научим нещо повече, ако ни позволите да разглобим машините — каза единият.
— Можете ли да гарантирате, че после ще сглобите всичко както си е било?
— Не. Възможно е да има пломби и други неща, които няма да можем да възстановим.
На Чарли й омръзна да гледа как Ръгби седи на нейното място, затова се спусна през люка и седна до единия колесник.
Охраната — бяха осем, всичките въоръжени — не й обърна внимание.
След около час Хедрик слезе в хангара.
— Ще сме ви благодарни, ако ни направите кратка демонстрация, госпожо Пайн.
— Заредили ли сте летящата чиния?
— Хм… не. Не сме я докосвали.
— Ще ни трябва вода, колкото по-чиста, толкова по-добре.
— Водата от кладенеца е почти без никакви минерали и е съвсем чиста. Ежемесечно я проверяваме.
— Кажете на мутрите си да донесат маркуч.
Когато напълниха резервоара, Чарли нареди да отворят вратите на хангара.
Едва тогава се качи в летящата чиния и затвори люка след себе си.
— Моля, седнете и си закопчайте коланите.
Докато тя се закопчаваше, Хедрик застана до седалката й.
— Хм, госпожо Пайн. Знам, че сте най-дивият пилот на света и можете да спечелите шампионат по аеробатика, обаче карайте по-спокойно. — Той я погледна с вдигнати вежди. — Не се отдалечавайте много от фермата на височина, по-малка от триста метра. Не прелитайте ниско над градове и други населени места. Ясно ли е?
— Както кажете, господин Хедрик.
Чарли Пайн бавно издигна кораба от бетонния под, превключи на скорост и излетя от хангара. Професорите зяпаха. Явно не бяха и очаквали нещо подобно. Чуваше се само приглушено бръмчене от машинния отсек. Полетът беше плавен, без никакво усилие, дори когато Чарли запали ракетните двигатели и рязко увеличи мощността.
„Това е същността на свободата“ — помисли си тя, докато завърташе летящата чиния на триста и шейсет градуса при ускорение 2 g.
С периферното си зрение зърна Хедрик, който шепнеше нещо на учените. Това я откъсна от мислите й. Чарли хоризонтира кораба и в продължение на няколко минути се движи по права линия, после описа широк завой и се върна в имението.
Когато кацнаха в хангара, професорите пожелаха да видят компютрите в действие. Чарли включи главния бордови компютър, но не си сложи обръча и вместо това им показа различните дисплеи с помощта на клавиатурата. Хедрик не се намесваше, само наблюдаваше.
Когато американката угаси реактора, той нареди на Ръгби да я придружи до стаята й.
Тя охотно остави учените да дискутират с милиардера. Ръгби вървеше на три крачки зад нея като добре дресирано куче.
След заседанието с ръководителите на парламентарните групи американският президент бе потиснат и замислен. Заповедта му да открият огън по летящите чинии хвърлила електората в паника, заявиха депутатите. Те настояха да отмени бойната готовност и публично да увери страната, че при никакви обстоятелства няма да нареди или позволи прибързани военни действия срещу евентуални извънземни кораби с неизвестни военни възможности.