Читать «Азиатска вълна» онлайн - страница 5

— Моля да ме извините за внезапната поява, но изпълнявам личната директива на генералисимус Чанкайши.

Генерал Кун Хуай, в униформа, по която не се виждаше нито една излишна гънка, седеше изискано, с изправен гръб. Кожата на лицето и ръцете му беше гладка и бяла като хартия. Седеше в средата на задната седалка на колата и капитан Хънт беше принуден да седне неудобно, извит на една страна, на подвижната седалка срещу него.

— Нарежда ви се да приведете кораба и екипажа си в готовност за далечно плаване.

— Сигурно е станала някаква грешка — каза Хънт. — „Принсес“ не е в състояние да плава по удължен маршрут. Той тръгва за склада за метални отпадъци в Сингапур с намален екипаж и без резервно гориво и продоволствия.

— Ще трябва да забравите за Сингапур — махна високомерно с ръка Хуай. — Ще ви бъде предоставено предостатъчно количество гориво, както и двайсет души от нашия Военноморски флот. Щом товарът ви бъде качен на борда… — Хуай замълча, за да пъхне цигара в дълго цигаре и да я запали, — да речем след десетина дни, ще получите съответните заповеди за отплаване.

— Трябва да съгласувам това с моите директори на дружеството — възрази Хънт.

— Директорите на „Кантонски линии“ са уведомени, че „Принсес Доу Уан“ временно ще бъде присвоен от правителството.

— И те се съгласиха?

Хуай кимна.

— Като се има предвид щедрото заплащане в злато, което им предложи нашият генералисимус, те с радост приеха да окажат съдействие.

— След като стигнем нашето, или по-точно вашето местоназначение, какво ще следва по-нататък?

— Когато товарът бъде доставен благополучно на брега, вие ще можете да продължите за Сингапур.

— Мога ли да попитам за къде ще отплаваме?

— Не.

— А какъв е товарът?

— Поверителността ще властва по време на цялата мисия. От този момент нататък вие и вашият екипаж оставате на борда на кораба. Никакво слизане на брега. Няма да имате никаква връзка с приятели и близки. Моите хора ще охраняват кораба денонощно, за да се гарантира пълна сигурност.

— Разбирам — каза Хънт, но по всичко личеше, че нищо не разбира. Не помнеше някога да е виждал такива шарещи очи.

— Докато сега двамата с вас разговаряме — продължи Хуай, — цялата ви свързочна апаратура се сваля или унищожава.

Хънт се слиса.

— Положително няма да предприема пътуване по море без радио. Представете си, че изпаднем в бедствие и се наложи да повикаме помощ?

Хуай нехайно повдигна цигарето си и започна да го оглежда.

— Не предвиждам никакви бедствия.

— Голям оптимист сте, генерале — заговори бавно Хънт. — Но „Принсес“ е стар кораб, отдавна е преминал разцвета на силите си. Изобщо не е готов за среща с бурни води и ураганни ветрове.