Читать «Азиатска вълна» онлайн - страница 3

По време на Втората световна война е предаден на австралийското правителство, което го преустройва в кораб за превозване на войски. Силно повреден, той оцелява при нападение от японски самолет, докато плава като конвой, и след войната известно време извършва кратки рейсове от Шанхай до Хонконг. През пролетта на 1949 година му предстояло да бъде продаден за бракуване в Сингапур.

Помещенията му били предназначени да превозват петдесет и пет пътника в първа класа, осемдесет и пет във втора и триста и седемдесет в трета. Обикновено екипажът му се състоял от 190 души, но на това плаване, което трябваше да му е последното, обслужването се извършваше само от трийсет и осем човека.

Хънт мислеше за стария си кораб като за мъничък остров в бурно море, въвлечен в драма без публика. И си помисли отново, че както на него му е време да се върне на сушата, така и на „Принсес“ му е време да бъде бракуван. Докато корабът, носещ белези от битки, се преборваше с цялото настървение на бурята, Хънт изпита състрадание към морския съд. Корпусът му се извиваше и стенеше, когато го залееше някоя гигантска вълна, но той изплуваше отново на повърхността и забиваше нос в следващата. Единствената утеха за Хънт беше, че износените машини продължаваха да тупкат равномерно.

В машинното отделение скърцането и стененето на корпуса вдигаха необичайно голям шум. Когато водата започна да се покачва през решетъчните пътеки, от напречните прегради се отлюспваше ръжда и танцуваше по водата. Един по един падаха нитовете, крепящи стоманените листове. Те изскачаха от местата си и се стрелваха във въздуха като ракети, а екипажът изглеждаше безучастен. Подобно поведение често се забелязваше на кораби, строени преди годините на заваряването. Само един мъж бе докоснат от пипалата на страха.

Главният механик Иън „Хонконгски“ Галахър, ирландец с яки като на бизон рамене, червендалесто лице и гъсти мустаци, можеше да познае кога един кораб е в предсмъртна агония само като го видеше или чуеше. Той обаче пропъди страха от съзнанието си и спокойно насочи мислите си към начина за оцеляване. Останал сирак на осем години, Иън Галахър избягал от бедняшките квартали на Белфаст и започнал работа на кораб като каютен прислужник. После, изпитвайки влечение към машините, се прехвърлил в машинното отделение, където помагал за чистенето им, а скоро след това станал трети помощник-механик. До навършването на двайсет и седем години, той вече имал документи за главен механик и работел на трампови кораби, които извършвали редовни рейсове между островите в южната част на Тихия океан. Прозвището Хонконг получил, след като участвал в паметен бой в една пристанищна кръчма на града, когато насреща му излезли осем китайски докери и се опитали да го проснат на земята. През лятото на 1945 година, вече трийсетгодишен, той постъпил на служба на „Принсес Доу Уан“.