Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 72

Дениъл повдигна глава, сякаш за пръв път забелязал, че е дошъл старият му приятел. Държанието му беше замислено, но и малко нетърпеливо.

— Може би ти е интересно да узнаеш, че вече усвоихме десетичната система. Преди да дойдеш, опитахме един труден сбор. И повярвай ми, реши го правилно.

— Да?

Макар че възклицанието бе подчертано неангажиращо, погледът на Хей инстинктивно се насочи към ученика. Леко изчервен, Робърт му се усмихна — не със старото сгърчване на лицето, а с истинска момчешка усмивка.

Не само усмивката, промяната в него трябваше да се види, за да се повярва. Нямаше ги вече очите без блясък и радост, нямаше я вече жълтеникавата като пергамент кожа. По костите му имаше здрава плът, а бузите му бяха твърди и румени. Челото му вече не изглеждаше полупрозрачно, а главата стоеше стабилно на раменете и не застрашаваше да се килне встрани от немощ.

Но промяната не беше единствено физическа. Нещо си беше отишло от Робърт, онази черупка на преждевременна зрялост, разкривайки под себе си сериозен, чувствителен интелект. Върхът положително бе постигнат с онова изчервяване при похвалата, която чу от Дениъл — Робърт започваше да става срамежлив!

— Факт е — забеляза Дениъл с престорено равнодушие, — че рядко съм срещал момче, което така бързо заучава уроците.

— Внимавай да не му причиниш мозъчно възпаление.

— Опазил ме господ, за какъв ме смяташ! Напротив, през цялото време се мъча да го удържам. Просто е влюбен в учението.

Спорът бе прекъснат от влизането на Кейт с един поднос, който с женско нехайство тя плъзна между книгите на масата с всички места в тях, които Дениъл грижливо си бе отбелязал.

— Ето и вечерята на младежа — обяви тя, напълвайки чаша с мляко от каната, която носеше. — И тъй като в момента пържа палачинки, донесох няколко за компанията. Не мислите ли, че Робърт израства хубаво, едро момче, мистър Хей?

— М-м, да! — съгласи се аптекарят с пълна уста.

— Вчера доктор Тод каза, че и в краката му има чудесно подобрение.

— Тод! — рече Хей съжалително, като си взе друга палачинка. — Че какво може да знае той за състоянието му? Човечецът е съвсем изкуфял.

— Тц-тц, мистър Хей — погледна го с укор Кейт.

— Я, момче — изкомандва аптекарят, — изправи се да ти хвърля един поглед!

Робърт покорно се изправи, докато Хей, първо облегнат назад за оглед от разстояние, после навеждайки се напред и опипвайки с пръсти пищялите на момчето, извърши впечатляващ преглед на експерт. Никой специалист от Лондон до Париж не би могъл да покаже такава самоувереност или да внуши на околните, че притежава толкова задълбочени и респектиращи познания. Накрая той се отпусна назад в стола си, почуквайки зъбите си с нокътя на палеца.

— Ще се оправи! — обяви Хей с тон на съвършено всезнание. — Сега в костите му има калций.

Той погледна Дениъл многозначително.

— Мисля, че ти бях казал веднъж по известен повод, че той би могъл да оздравее. И сега ти го повтарям — ще оздравее!

Изведнъж цялото му дълбокомислие се разсея и той избухна в своя рядък, цвилещ смях като файтонджийски кон, изпаднал в истерия.