Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 92

— Аз съм прекалено заета — отвърна маа Макутси. — Но можеш да си назначиш секретарка. Има един прекрасен колеж, казва се Ботсуански колеж за секретарки. Те могат да ти препоръчат някое момиче. И също да ти кажат какво е препоръчителното заплащане.

Маа Потокване отпи от чая и погледна маа Макутси над ръба на чашата си.

— Благодаря, маа — каза тя. — Това е чудесна идея. Но, разбира се, ние сме сиропиталище и нямаме приходи, за да наемем секретарка или нещо подобно. Затова има мили хора — като господин Дж. Л. Б. Матекони, — които ни предлагат услугите си безвъзмездно.

— Да, той е мил човек — съгласи се маа Макутси. — И затова хората се възползват от добрината му.

Маа Потокване остави чашата и погледна маа Рамотсве.

— Имаш голям късмет, маа. Твоята секретарка винаги може да ти даде прекрасен съвет — каза тя любезно. — Това сигурно много улеснява живота ти.

Маа Рамотсве, която наблюдаваше внимателно разразилия се конфликт, се опита да заглади нещата.

— Повечето неща в живота се получават по-добре, когато ги вършат двама души — каза тя. — Ти сигурно имаш подкрепата на майките в сиропиталището. Сигурно и те ти дават добри съвети.

Маа Потокване стана да си върви.

— Да, маа. Трябва до си помагаме едни на други. Това е самата истина.

Един от чираците щеше да откара маа Потокване обратно в сиропиталището. Маа Рамотсве и маа Макутси останаха отново сами в офиса, за втори път днес. Маа Макутси погледна към обувките си, както правеше винаги в моменти на криза. Обувките винаги й помагаха да мисли, но сега си мълчаха и не искаха да помогнат, сякаш казваха: „Нас не ни гледай, ние нищо не сме казали. Ти каза, каквото каза, шефке“. В нейните мисли обувките й винаги се обръщаха към нея с „шефке“, както чираците към господин Дж. Л. Б. Матекони. Съвсем правилно поведение, обувките трябваше да си знаят мястото.

— Съжалявам, маа — избухна внезапно маа Макутси. — Трябваше да си стоя в ъгъла и да правя чай, докато тази жена ви даваше безобразни, ама безобразни съвети. И аз не можех да кажа нищо, защото в нейно присъствие се чувствам като шестгодишно дете.

Маа Рамотсве погледна помощничката си загрижено.

— Тя се опитва да помогне. Държи се властно, вярно е, но това е, защото е управителка и така е свикнала. Всяка управителка е властна. Ако не е такава, тя не може да свърши нито едно нещо. Работата на маа Потокване е да бъде властна. Но тя се опитва да помогне.

— Ала няма да помогне! Изобщо няма да помогне — каза отчаяно маа Макутси. — Не можете да накарате господин Дж. Л. Б. Матекони насила да се ожени.

— Никой не го кара насила — каза маа Рамотсве. — Той ме помоли за това. Аз казах „да“. И нито веднъж досега, нито веднъж не е казал, че не иска да се жени. Чувала ли си го някога да е казал нещо такова? Не. Ето видя ли?