Читать «Последна сделка» онлайн - страница 208

— Джери?

Джери погледна Иневър, който седеше мрачен и непримирим, готов да скочи и да разкъса всеки, който му се опълчи. После сви рамене и лекичко се усмихна, сякаш казваше: „Е, жалко, но няма как“.

— Томас, давам ти срок до утре сутринта да предадеш на доктор Гупта цялата информация за „Неуроксил-5“, с която разполагаш — нареди той.

— Благодаря — каза Гил. — Макар да е излишно, ще ви напомня все пак, че предметът на тази дискусия трябва да си остане между нас. Всеки, който бъде засечен да продава акции, ще бъде изправен пред Комисията по ценните книжа.

Цялото същество на Иневър буквално излъчваше неприязън. Арт не изглеждаше по-щастлив от него. Останалите все още осъзнавахме случилото се. Ако не грешах, последиците за всички щяха да бъдат тежки.

— Това оставя един друг важен въпрос — напомних аз. Погледнаха ме с изражения, които варираха между объркване и смайване. — Някой е убил Франк. И някой вероятно е убил доктор Катаро. — Замълчах, за да придам на думите си нужната тежест. — Били са убити, защото са открили онова, което вече всички знаем за „Био-уан“. Искам да ви напомня, че хората, за които дискредитирането на неуроксила е най-нежелателно, са в тази стая.

— Това е нелепо! — изморено каза Иневър. — Нали не искате да кажете, че аз съм ги убил? Защо да го правя? Няма какво да крия. „Неуроксил-5“ е напълно безопасен.

Погледнах Арт. Той на свой ред ме изгледа гневно и го чух да измърморва:

— Нещастник.

Гил прочисти гърло и за пореден път показа, че има глава на раменете си.

— Гарднър, мисля, че е редно да извикаш полицията. Може би трябва да изчакаме идването им.

— Веднага — каза Гарднър Филипс и това сложи край на срещата.

Образуваха се няколко малки групички. Джери Питърсън се обърна към Иневър и започна да задава въпроси. И двамата изглеждаха ядосани, макар Джери да се владееше много по-добре. Гил отиде при Рави и подхвана някаква дискусия. След малко направи знак на Даниел да се присъедини към тях. От всички присъстващи в залата единствено Рави можеше да се смята за експерт по биотехнологиите. Подозирах, че той, а не Арт, ще трябва да приключи историята с „Био-уан“.

Арт остана да седи на масата; пиеше чаша след чаша минерална вода. Това едва ли щеше да му помогне да запази досегашната си позиция във фирмата.

Даян дойде при мен и Лиза. Усетих Лиза да се напряга.

— Лош ден за „Ревиър“ — отбеляза тя. Кимнах. — Но ако има проблем с лекарството, не можем да се преструваме, че той ще отпадне самичък — продължи тя. — Гил беше прав. Ще накараме Рави да го анализира.

— „Ревиър“ ще загуби милиони. Стотици милиони — ненужно напомних аз.

— Тази печалба досега беше само на хартия.

Постояхме, без да говорим, замислени за нерадостното бъдеще на фирмата.

После тя ни погледна. Усещах напрежението в стоящата до мен Лиза, но не смеех да я погледна в лицето.

— Е… успех на двама ви — усмихна ни се Даян и се обърна, за да отиде при Гил и Рави.