Читать «Последна сделка» онлайн - страница 205

И аз бях изплашен. След цялото това изпитание, всичко което исках сега, беше бебето да се роди здраво.

— Какво показа скенерът? Наред ли е всичко?

— Засега. Но съм решила да правя всички възможни изследвания. Съжалявам, Саймън.

Притиснах я. И тя остана в ръцете ми дълго.

Трябваше да се видим с двама души, преди да тръгнем за летището. Майката на Лиза не бе на себе си от радост. Целуна ни и ни пожела късмет. Поиска да й обещаем да дойдем на всяка цена за Деня на благодарността и единственият начин да се доберем навреме за полета беше да се съгласим.

С Еди се оказа по-трудно. Аз чаках навън. Мина половин час преди да се появи Лиза.

— Как мина? — поинтересувах се, докато чакахме да мине свободно такси.

Не ми отговори веднага. Накрая каза:

— Голям късмет имам, Саймън. Разполагам с теб, макар да бях глупачка да не го осъзная. А Еди си няма никого.

— И сега ти е неприятно, че го оставяш?

— Смъртта на татко направо го съсипа.

Погледнах я в очите.

— Лиза… не искам да те принуждавам да избираш между мен и брат си. Когато всичко се оправи, върни се при него и остани колкото сметнеш за нужно. Не желая да ме възприема като свой враг.

Тя ме погледна и се усмихна:

— Благодаря. Сега да вървим.

33.

В заседателната зала се бяха събрали всички: Гил, Арт, Даян, Рави и Даниел от „Ревиър“, Иневър и Джери Питърсън от „Био-уан“. По мое настояване Гарднър Филипс бе привикал всички в офиса на кантората си рано в понеделник сутринта. Присъстваше и той самият естествено, при това заедно с колежка — много делово изглеждаща жена с химикалка и жълт бележник на масата пред нея.

Той стана и се здрависа с нас официално. Показа с жест, че можем да заемем местата си, и сам се настани вдясно от мен. Не го познавах много добре, но по някаква причина му вярвах безрезервно. В този момент имах нужда от отличен адвокат и бях благодарен на Гил, че ме бе свързал точно с него.

— Благодаря ви, че се отзовахте, дами и господа. Мисля, всички познавате моите клиенти Саймън Ейот и съпругата му Лиза Кук. Те разполагат с информация за „Био-уан“, която искат да споделят с вас. Саймън…

Усмихнах се на събралата се група. Даян ми кимна и отговори на усмивката ми; Рави изглеждаше или се правеше на разсеян; Даниел беше като хипнотизиран. Останалите само мрачно ме изгледаха. Гил не отместваше погледа си от мен и челото му беше набръчкано. Иневър едва сдържаше гнева си. Като цяло не разполагах с най-доброжелателно настроената аудитория.

— Имам лоши новини — започнах аз. — Лиза и аз се натъкнахме на доказателства, че препаратът „Неуроксил-5“ на „Био-уан“ е опасен за човешкия живот.

Всички се размърдаха неспокойно.

— Докажете го — поиска Иневър.

— Ще го направим — обещах аз. После им разказах цялата история: за безпокойствата на Лиза относно неуроксила, за записаното от телефонния ми секретар обаждане на Джон преди да бъде убит, за собствените ми разследвания из клиниките, включени в програмата. После казах, че Лиза е успяла да се добере до по-пълни данни и те са потвърдили първоначалните й предположения.