Читать «Последна сделка» онлайн - страница 202

Искаше ми се да я попитам как така умна жена като нея е могла да прояви глупостта да взема неизпробвано лекарство. Но не го направих. Седях и мълчах.

Тя обхвана главата си с ръце.

— Но това обяснява толкова много неща! Защо съм се чувствала толкова зле… Но как не съм разбрала какво всъщност е ставало?

— Може би защото около нас ставаха прекалено много неща — подсказах й аз.

— Мисля, че си прав — съгласи се Лиза и поклати удивено глава. — Каква върховна глупост! Не знам разбираш ли ме, но аз си водих дневник как се чувствам, вслушвах се едва ли не в най-микроскопичните помръдвания на червата си. И през цялото това време се чувствах по-нещастна от когато и да било, а даже не съм го забелязала.

— Не си била в състояние да мислиш ясно.

— Така беше.

— Сега вече не го вземаш. Може би това е причината да се чувстваш по-добре.

— Може би… — Тя ме погледна замислено.

— Сега готова ли си да чуеш защо не съм убил баща ти? — спокойно попитах аз.

— Саймън, казах ти…

— Имам правото да ти го кажа, според мен. Поне веднъж. Единственото, което се иска от теб, е да ме изслушаш, а след това можеш да се върнеш при Еди и работата си в Станфорд.

Тя пое дълбоко дъх.

— Добре, да чуя тогава.

— През последните три месеца са убити трима души: баща ти, Джон Чалфонт и доктор Катаро. Единственото, което ги свързва, е „Био-уан“.

— Ти каза, че доктор Катаро е загинал при катастрофа с кола — прекъсна ме Лиза.

— Да, но тази катастрофа би могла да е инсценировка.

— Дали?

Насилих се да не се ядосам.

— Да. Доктор Катаро е открил, че твърде много от неговите пациенти умират след вземането на „Неуроксил-5“. Готвел се е да вдигне голям скандал. Споменал е това пред баща ти на някакво парти, където се видели случайно. Баща ти започнал да рови около „Био-уан“. Попитал Арт какво му е известно за лекарството. И двамата познавахме Франк — и за миг не му е минала мисълта да скрива съмненията си, след като са възникнали. Така че някой е убил и двамата. — Лиза ме слушаше внимателно. — Тогава дошло ред Джон да открие нещо съмнително около „Био-уан“ — нещо, което е искал да сподели с мен, защото го бях помолил. Убиват и него. А когато и аз започнах да се приближавам опасно близо до истината, се опитаха да застрелят и мен.

— Да те застрелят! — възкликна Лиза.

— Да, пред апартамента ни.

— О, боже! — Тя сложи ръка върху устата си. — И защо някой ще иска да те убива?

— Ако неуроксилът се провали на изпитанията, „Био-уан“ няма да струва и цент. Сама разбираш, че това е неприемливо за доста хора. Сред които са такива като Томас Иневър и Джери Питърсън. Да не говорим, че компанията е всичко за Арт. Който впрочем изглежда все по-неуравновесен, откакто започна всичко това.

Наблюдавах Лиза. Тя ме слушаше внимателно.

— Но аз просто не мога да разбера револвера в дрешника ни, Саймън!

— За това не мога да ти кажа нищо — признах аз. — Освен че някой ни го е подхвърлил.

— Кой? Кога? Как?

Поклатих безсилно глава.

— Не знам.

Лиза помълча, след това ненужно поясни:

— Еди е сигурен, че си ти.

— Знам. Но как тогава ще обясни Джон? И доктор Катаро? Има ли отговор на въпроса защо съм убил и тях? И с каква цел съм се опитал да се застрелям?