Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 37

Веднага изгуби ориентация. Започна да ѝ причер­нява и трябваше да впрегне всичките си сили и чув­ство за равновесие, за да се задържи на крака. Опита се да се противи на това, което вижда, но колкото повече усилия правеше, толкова повече светът около нея се променяше.

Във внезапната ярка светлина видя пътешестве­ника във времето Уилсън Даулинг, седнал на пода пред буен огън. Хелена едва се сдържа да не извика от изненада. Срещу него седеше някакъв мъж. Виде­нието беше толкова ясно, сякаш и двамата бяха точно пред нея! В този миг Хелена дори нямаше време да се запита как е възможно това.

Двамата мъже бяха само по бельо. Седяха облег­нати на нещо като седла от кафява кожа. От греди­те над тях висяха мокри дрехи. Уилсън седеше по турски и ядеше сардини от правоъгълна консервна кутия.

Пращящият огън гореше в средата на пода, буй­ните оранжеви пламъци подскачаха нагоре към ско­сения таван на колибата. Дървото беше мокро - към гредите се издигаше гъст бял пушек.

Хелена се вгледа в лицето на Уилсън. Изглежда­ше малко по-стар, отколкото го помнеше. Говореше - разговорът изглеждаше сериозен - но тя не може­ше да чуе гласа му или каквото и да било, свързано с видението, само барабаненето на дъжда по покрива и тежките стъпки на Чад по гнилия под до нея. Усе­щаше, че Чад е до нея, но виждаше единствено кар­тината в главата си.

Мъжът срещу Уилсън пушеше цигара и пиеше уиски направо от бутилката. Беше много слаб, напра­во хилав. Лицето му изглеждаше познато, но Хелена не можеше да се сети къде го е виждала. На стената беше облегната пушка „Спрингфийлд“. Баща ѝ има­ше същата в оръжейната си колекция.

Видението беше повече интригуващо, отколкото плашещо. Толкова много пъти си бе мечтала да види Уилсън отново и макар да знаеше, че сцената пред очите ѝ всъщност не е тук, Хелена изпита облекче­ние, че помежду им все още съществува връзка, кол­кото и шантава да е тя. Уилсън набучи мазна сардина с малката си вилица и я поднесе към устата си.

Стените на бараката бяха чисти и нови, така че действието явно се развиваше по времето, когато е била построена. Хелена пристъпи напред в халюци­нацията си. Макар огънят да гореше буйно, не усети топлината му. Тя се вгледа в лицето на Уилсън и в косата му, която беше по-дълга, отколкото последния път, когато го видя. Ръцете му бяха точно каквито ги помнеше, движенията му - уверени и силни. На пода до него имаше кожена чанта. Ботушите му бяха по­ставени внимателно до огъня, обърнати към пламъ­ците, за да изсъхнат по-бързо.

Познато усещане изпълни стомаха ѝ, докато ги гледаше как разговарят - но въпреки това не може­ше да чуе нито звук. Помнеше множеството разго­вори, които бяха провели, и колко ѝ харесваше зву­ченето на гласа му. Искаше ѝ се да му извика, да му каже, че го гледа, но знаеше, че той не би могъл да ѝ отговори.

Уилсън се изправи. Беше гол от кръста нагоре. Започна да обръща окачените на гредите влажни дрехи. Тялото му беше абсолютно същото, каквото го помнеше Хелена, и тя откри, че пристъпва през огнището към него.

Внезапно погледът му се насочи право към нея!