Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 27
Кристофър Райд
Капитан Гонсалес откъсна поглед от отсрещната стена и се обърна към централния неф. Там, само на двайсет стъпки от него, върху порестия гранит ясно се виждаше тъмно петно на мястото, където монсеньор Пера беше срещнал ужасния си край. Колкото и да се опитваха да го почистят, порестият камък завинаги щеше да носи този белег на смъртта. Преди събралите се духовници бяха скривали петното от погледа му и едва сега му се отваряше възможност да го види с очите си.
Гонсалес пристъпи към петното и се огледа във всички посоки за някакви пръски кръв или други следи от борба. Погледът му неизбежно беше привлечен от позлатения олтар, красящ величествения вход. Дева Мария се взираше в него, държаща в ръце спокойния младенец Исус.
- Как е възможно подобно ужасно нещо да се случи на такова прекрасно и свято място? - прошепна си той.
Откъм сенките се чуха стъпки, които приближаваха. Капитан Гонсалес се обърна към звука.
- И аз си задавам същия въпрос - отвърна спокоен глас. Епископ Франсиско изведнъж се появи в характерното си алено расо и алената четвъртита шапка, покриваща плешивото му теме.
Изненаданият Гонсалес се отпусна на едно коляно.
- Епископ Франсиско, нямах представа, че ще бъдете тук.
- Разбирам, че сте любопитен, подобно на всички ни - каза епископът. Пристъпи напред и спокойно протегна ръка, за да може капитанът да целуне свещения му пръстен. - Станете, моля - нареди той.
Гонсалес осъзна, че е коленичил само на няколко стъпки от петното на пода и инстинктивно се дръпна назад.
- Искали сте да ме видите? - попита той и неясно защо, сърцето му се разтуптя по-силно.
Епископът изглеждаше напълно спокоен, застанал с ръце пред себе си с преплетени пръсти.
- Винаги сте били добър човек - каза той, подчертавайки всяка дума. - Вие сте добър християнин, който води честен и почтен живот. Познавам семейството ви от много години, както познавам безброй други достойни семейства в нашия голям град. Откакто се помня, служа на Бог и на тази велика църква с всичко, с което разполагам. Живях целомъдрено, както Бог би искал от мен. Помагах на бедните, давах подслон на бездомните, утешавах скърбящите. - Той посочи към високия таван. - И най-важното, връщах вярата на онези нещастници, които бяха изгубили пътя. Светото писание беше моята утеха и наставник.
Капитан Гонсалес неволно си помисли за собствените си невръстни деца - двамата си синове и прекрасната си дъщеря, която бе кръстена между тези стени само преди шест месеца. Мисълта за усмихнатите им лица неочаквано стопли сърцето му, което точно в този момент сякаш не беше на мястото си.
- Носих Христовия кръст през целия си живот независимо от тежестта му - продължи епископ Франсиско, като говореше все по-страстно. - И никога не съм се поколебавал да посегна към меча, ако е необходимо, за да защитя Светия, Неговата църква или любимото Му паство. - Епископът посочи с отворена длан към петното на пода. - Но дори с Божията воля на моя страна, в Неговия дом се случиха неща, които хвърлят черна сянка над тази църква. По волята Божия този мрак може да бъде победен само ако се предприемат драстични действия.
