Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 217

- Дължим всичко на силата на слънцето - каза Акла, която стоеше на няколко метра от него. - За­това Инти е най-могъщият от нашите богове. Той е причината за всичко, което виждаш около себе си. Неговата енергия създава всички неща - той стопля земята, той кара да растат растенията и тревите, кои­то хранят нас и животните ни и се превръщат в плът и кост, съзнание, мисъл и воля. Богът слънце изпа­рява дъжда, който образува облаците в небето, а по­сле водата създава реките, които извайват долините и планините. Дължим всичко на Инти. Без него не би имало нищо.

Уилсън погледна към яркото слънце, чиито лъчи трептяха на фона на сенчестите дълбини на покри­тите с гори долини. Утрото бе мразовито, но той усе­щаше топлината на Инти върху лицето си.

- Какво ще стане с Куба на инките? - попита.

Акла свали наметалото си, разкривайки муску­лестите си ръце и бляскавия бронзов нагръдник.

- Това не го решавам аз. Мога само да очаквам, че Мамаконите ще знаят какво трябва да се направи. Може би ще го хвърлят в езерото Титикака, за да го върнат там, откъдето се е появил в света на живите.

Застанали върху безбройните нападали ашлари, Девиците на слънцето бяха пръснати из порутения град, но всяка виждаше всички други. Мечовете им бяха извадени и ге бяха нащрек за всяко движение.

Акла получи знак и се обърна за последен път към Уилсън.

- Кубът на инките е на мястото си - каза тя.

- Ти си велик водач и велика жена - отвърна Уилсън.

- Искрено се надявам да намериш онова, което търсиш, Уилсън Даулинг. - Акла леко сведе глава. - Иска ми се да можех да кажа същото на Виване.

Толкова много бяха загинали в стремежа да се сдобият с Куба на инките - както невинни, така и покварени. Трудно бе да се разбере злото, извърше­но в името на Бог, но историята действаше така. Бог, изглежда, бе отговорен за най-доброто у хората и в много случаи Неговото име се използваше като изви­нение на най-големите злини, извършвани от човека.

- Благодаря, Акла - рече Уилсън. - Задължен съм ти.

Погледът му се вдигна нагоре към черния кондор, който продължаваше да кръжи грациозно над него. Духът на Any се бе появил тогава, когато имаше нужда от него. Уилсън погледна към руините с на­деждата да види сиянието, което да му подскаже, че Хелена е наблизо, но него го нямаше. Веднага щом пристигнеше в бъдещето, щеше да издири историята ѝ и да види дали е оцеляла от ужасния шок, получен от Куба на инките в катедралата.

Уилсън положи длан върху каменния стълб и си пое дълбоко дъх. Земята започна да се тресе, отначало съвсем леко, но не след дълго цялата планина се зад­вижи под него. Той напрегна мускули - знаеше какво да очаква. Светът му щеше да се промени отново.

Последва ослепителен блясък и Уилсън изчезна.

След осем дълги години мисията „Неемия“ най- сетне беше изпълнена.

Фактите

В разцвета си империята на инките се е простира­ла върху площ от над два милиона квадратни кило­метра от Колумбия на север до Чили и Аржентина на юг. Императорите властвали над милиони поданици на най-богатата и могъща цивилизация в историята на Южна Америка. Административният, политиче­ски и военен център на империята се намирал в Куско, във високите части на Перу.