Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 201

Посегнаха още ръце, сграбчиха стъпалото му, после ръцете и краката и го задърпаха силно срещу течението. Главата на Уилсън отново се появи на повърхността, силният дъжд го шибаше в лицето и отми калта от очите му.

Разпозна гравирания нагръдник, притиснат в него. Акла се беше вкопчила в него и мускулите на тялото ѝ играеха под кожата.

Сонтане я държеше за кръста. Четири други жени воини държаха Сонтане, образувайки верига. Санти­метър по сантиметър Девиците на слънцето изтегля­ха Уилсън от силното течение.

Когато най-сетне го измъкнаха от калния поток, четирите се втурнаха към близката алея. Уилсън кашляше неудържимо и плюеше кал. Накъдето и да погледнеше, виждаше жени воини с мокри наметала на раменете и готови за стрелба лъкове, наблюдава­щи наоколо.

Две жени клекнаха зад него и заудряха белезници­те. На два пъти се чу звук на счупен метал и ръцете на Уилсън най-сетне бяха свободни. Той разтри кит­ки и бавно се изправи на крака, обърнал лице към тъмното небе. Остави дъжда да отмие мръсотията от устата му, като в същото време бършеше калта от очите и косата си. Ризата му беше станала на пар­цали и я свали и я хвърли на земята. Мускулите му бяха напрегнати и той нададе първобитен вик, който отекна зловещо в стените на къщите около тях.

- Нито за миг не изгубих вяра, че ще се върнеш - каза Акла.

Уилсън се опита да овладее емоциите си, докол­кото можеше.

- Къде е епископът? - попита той.

- В катедралата. Хайръм Бингам и капитан Гонса­лес са с него.

- Ще атакуваме трите църкви - каза Уилсън. Той избърса голите си гърди - на мястото на обгорената рана на рамото му имаше розова кожа - както очак­ваше, тя се бе изцелила напълно.

- Намери ли Куба на инките? - попита Акла.

- Женският дух, за когото говорех, е тук - отвърна Уилсън. - Фактът, че мога да я виждам, означава, че Кубът е наблизо. Заведете ме при епископа и ще ме отведете до нея. Нататък тя ще ме води.

- Кристалната кутия пристигна - каза Акла и по­сочи Сепла, която носеше кожена торба на гърдите си. - Разполагаме с необходимия съд за пренасяне на Куба, остава само да го намерим.

- При нападението ще има много жертви - каза Уилсън и погледна към Сонтане и другите жени, кои­то ги бяха наобиколили. - Войниците имат много оръ­жия и са под властта на духа на Франсиско Писаро.

- Той ли контролира Куба на инките? - попита Акла.

Уилсън кимна.

- Писаро е опитен пълководец. А вашата броня не може да спре куршуми.

- Писаро е достоен противник - каза Акла, сякаш отлично познаваше репутацията му. - Още по-добре. Ние сме Девиците на слънцето и за нас е чест да за­гинем в битка. Обучавани сме през целия си живот за този момент. За нас това е възможност да изпъл­ним онова, което ни е писано, и да оправдаем вярата на Мама Окло и Мамаконите в нас. - По лицето на Акла се стичаше дъждовна вода. - Споделихме мно­го, Уилсън Даулинг... за мен ще е чест да тръгна на бой с теб.