Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 16

— Благодаря ти. Той бе доста груб и коментарите му бяха повече от леко обезпокоителни, но сега… — Аленда спря. — Имате ли… искам да кажа, дали… Успяхте ли да ги вземете?

Ейдриън се усмихна топло, сетне, обръщайки се, се провикна през рамо към конюшнята.

— Ройс?

— Ако знаеше как се връзва правилен възел, нямаше да се забавя толкова — рече глас от вътрешността. След миг другата половина от двойката се появи и присъедини към тях.

Аленда извика спомена за него с по-голяма лекота, защото той бе по-обезпокоителният от двамата. Беше по-дребен от Ейдриън и притежаваше елегантни черти, тъмна коса и тъмни очи. Бе облечен в слоеве черно: с туника до коленете и дълга наметка, диплеща се около него като сянка. Не се виждаше нито едно оръжие. Въпреки по-дребната фигура и видимо невъоръженото състояние, Аленда изпитваше страх от него. Студените му очи, безизразното лице и лаконичните обноски излъчваха топлината на хищник.

От туниката си Ройс измъкна куп писма, обвити със синя панделка. Подавайки им ги, рече:

— Не бе лесно да ги докопаме преди Белънтайн да свари да ги покаже на баща ви. Надпреварата: мина на косъм, но в крайна сметка успешно. Изгорете ги, за да предотвратите подобни случки.

Тя се взираше в пакета и се усмихваше облекчено.

— Не мога да повярвам! Не зная как сте го направили, нито как да ви се отблагодаря.

— Плащане би било достатъчно — отвърна Ройс.

— О, да, разбира се — тя подаде снопчето на Емили, развърза кесията от кръста си и я подаде на крадеца. Той бързо провери съдържанието, затвори я и я подхвърли на Ейдриън, който я мушна в жителката си, докато се отправяше към конюшнята.

— И внимавайте. С Гаунт играете опасна игра — каза Ройс.

— Чел си писмата ми? — запита тя изплашено.

— Не. Страхувам се, че не платихте достатъчно за това.

— Тогава как зна…

— Подочухме баща ви й Арчибалд Белънтайн. Маркизът привидно не повярва на графските обвинения, но аз съм убеден в обратното. Писма или не, баща ви вече ще ви наблюдава внимателно. Освен това маркизът е добър човек. Предполагам е толкова облекчен от невъзможността на Белънтайн да представи уличаващи доказателства, че вашата афера няма да го тревожи особено. Все пак, както казах, по-добре внимавайте занапред.

— Как такива като теб биха могли да знаят каквото и да било за баща ми?

— Съжалявам. Вашият баща ли казах? Имах предвид другия маркиз, онзи със способната на благодарност дъщеря.

Аленда се почувства сякаш Ройс я е зашлевил.

— Отново ли се сприятеляваш, Ройс? — запита Ейдриън, докато извеждаше два коня. — Извинете приятеля ми. Отгледан е от вълци.

— Това са бащините ми коне!

Ейдриън кимна:

— Оставихме каретата зад къпинака при моста. Впрочем, май съм поразтегнал един от жакетите на баща ви. Оставих го — заедно с останалите му неща — в багажника.

— Носил си татковите дрехи?