Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1106

— Ти си бил? Всички онези нощи, когато лагерувахме? — Ейдриън изглеждаше смаян.

Ариста обви ръце около крадеца и го прегърна силно. Ройс отвърна на прегръдката, сетне за един дълъг момент се вгледа в очите ѝ.

— Той е голям късметлия.

Тя се усмихна и го целуна за сбогом.

След това Ейдриън го сграбчи в мечешките си прегръдки, тупайки го по гърба.

— Пази се, друже.

— Винаги внимавам. О, и ми направи една услуга. Погрижи се Магнус да получи това — подаде му Алвърстоун. — Изчакай да си ида и му кажи… кажи му, че създателят казал, че трябва да го получи.

Модина, Амилия и Нимбус излязоха от двореца заедно с двете момичета и мистър Рингс, когото Амилия неловко държеше в ръце. Императрицата обърсваше сълзите си и полагаше усилия да не позволи на устните си да треперят прекалено очевидно. Когато прекосиха стълбите, тя се наведе и прегърна Мерседес, държейки я за известно време, преди да я пусне. Когато го стори, момиченцето изтича и посочи:

— Това моето пони ли е?

Ройс кимна и Ейдриън я постави върху седлото.

— Чао, Али! — викна тя, галейки гривата на понито. — Отивам да стана принцеса!

Амилия остави миещата мечка.

Нимбус бе облечен в пътни дрехи, на гърба си имаше малка раница, а неизменната кожена чанта висеше до бедрото му.

— И ти ли заминаваш сега? — Амилия го прегърна.

— Съжалявам, че трябва да вървя, Ваше Благородие. Време е.

— Уверена съм, че семейството ти във Вернес ще се радва да те види отново.

Той се усмихна и като наклони глава, откачи златната верига, за да я положи в ръцете ѝ.

— Къде ти е конят? — попита Ейдриън.

— Не ми трябва — отвърна Нимбус.

— Сигурна съм, че империята може да пожали поне това — каза му Модина.

— Убеден съм, че може, Ваше Високопреосвещенство, но предпочитам да вървя.

Последваха още прегръдки, махвания и пожелания за лек път, преди Ройс, Мерседес и Нимбус да поемат надолу по склона. Али търча заедно с тях чак до дърветата и сетне помаха, преди да се върне обратно при Модина.

Нимбус крачеше заедно с тях и Ройс поддържаше бавен ход.

Навлязоха сред дърветата и скоро изгубиха от очи двореца, града и хълма. Пътуваха мълчаливо, заслушани в утринната симфония на птици и насекоми. Мерседес бе запленена от новото си животинче.

— Как се казва понито ми? — попита тя.

— Още си няма име. Искаш ли ти да му избереш?

— О, да… да видим… твоята кобила как се казва, тате?

— Мишка. Императрицата ѝ измисли това име.

Мерседес сбърчи носле.

— Не ми харесва. Моето момче или момиче е?

— Момче — каза ѝ Ройс.