Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1105

Ройс погледна към момичетата.

— Пък и не искам тя да порасне, знаейки само половината история. Искам и да я види с очите си. Трябва да прекося Нидвалден, където не е стъпвал човешки крак, да видя Естрамнадон и Протодървото. Сега три хиляди години изглеждат страшно много време, но един ден… И за двете страни ще е по-добре, ако бъдем мирни съседи. Те не са готови да приветстват хората, нито хората са готови да се прегърнат с тях, но може би с времето…

— Помолих част от онези със смесена кръв да си съберат нещата и да ме чакат при Авемпарта. Вече не сме много — срамота, тъй като те биха станали чудесни посланици, стъпили с по един крак във всяка земя. Биха могли да станат мостове към бъдещето. Ще започнем там, сетне ще ги изпратя обратно. Може би един ден ще видим истински мост над Нидвалден с коли, движещи се и в двете посоки.

Той посочи към двете момиченца.

— Това е началото. Наследникът на единия престол и наследникът на другия преследват заедно голям мишок.

Ейдриън и Ариста също излязоха на верандата. Настаниха се до Ройс и кимнаха.

— Просто се грижи добре за нея — каза Модина.

— Повярвай ми, и косъм няма да падне от главата ѝ, докато съм жив.

Ейдриън внезапно се изсмя и двете се обърнаха към него.

— Какво? — попита Ариста.

— Просто си представих бедните ухажори на Мерседес. Представяте ли си куража на хлапето, което би попитало него за ръката ѝ?

Всички се изсмяха — с изключение на Ройс, който се навъси и промърмори:

— Претенденти? Не се бях замислял…

Ейдриън го плесна по рамото.

— Хайде, ще ти помогна за багажа.

* * *

Ройс приключи и с последните дисаги на товарния кон, който прислужниците бяха приготвили. Отново провери ремъците на понито, което Мерседес щеше да язди. Никому нямаше да повери сигурността на седлото ѝ.

Майрън галеше муцуните на конете и ги благославяше. Виждайки погледа на Ройс, той се усмихна и промърмори благословия и за новия крал.

— Сбогом, Ройс. Толкова ми бе приятно да се познаваме. Помниш ли за какво си говорихме в Уиндското абатство при последното ти идване?

Усмивка придърпа крайчетата на устата на Ройс.

— Всеки заслужава малко щастие.

— Да, никога не забравяй това. О, и ако намериш някакви книги от другата страна на Нидвалден, донеси ги при следващото си идване. С радост бих научил повече за елфите.

— Значи се сбогуваме — каза Ейдриън, докато двамата с Ариста слизаха по стълбите, хванати за ръка.

— Най-сетне ще се отървеш от мен — каза му Ройс.

— Ще се върнеш скоро, нали? — попита Ариста.

Той кимна и се усмихна.

— Съмнявам се, че на другия бряг ще имат Монтмърси. Имам място само за няколко бутилки.

— В такъв случай ще се погрижа винаги да имам налично — каза му Ариста. В ръцете си държеше Рога на Гилиндора. — Това принадлежи на владетеля на елфите.

— Благодаря.

— Никакъв ескорт за краля? — попита Ейдриън, оглеждайки се.

— Чакат ни на кръстопътя отвъд гората. Не исках да се взират в мен, докато се сбогувам.

Взе ръката на Ариста и постави тази на Ейдриън отгоре ѝ.

— Предавам го на теб. Официално става твой проблем. Ще трябва да се грижиш за него, а това не е лесно. Той е наивен, доверчив, незрял, ужасно простодушен, невеж за всичко, което си струва да се знае, и яростен идеалист — поспря, артистично мислейки за още качества. — Също така е нерешителен, отвратително честен, ужасен лъжец и твърде добродетелен. Става да се облекчи два пъти всяка нощ, мачка дрехите, вместо да ги сгъва, мляска с отворена уста и говори, докато се храни. Има отвратителен навик да си пука пръстите всяка сутрин на закуска и, естествено, хърка. Последното може да се облекчи като пъхнеш камък под одеялото му.