Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 5
Сара Джанет Маас
Елин почти се изкуши да се подсмихне в лицето ù. И навярно щеше да го стори, ако не беше изцяло съсредоточена върху краля на асасините. Върху онова, което я очакваше в уединеното дървено сепаре.
При всички случаи се усещаше готова – или толкова готова, доколкото можеше да е. Дълго време бе планирала тази среща.
По време на океанското пътешествие си даде един ден за почивка и мисли по Роуан. С принца на елфите вече ги свързваше кръвна клетва и чувстваше липсата му като болка в отрязан крайник. Усещаше се по този начин дори когато не можеше да си поеме дъх от работа и беше напълно безполезно да страда по своя каранам, който несъмнено би сритал задника ù за това.
Още на втория ден от раздялата им даде на корабния капитан една сребърна монета в замяна на молив и няколко листа. После се заключи в тясната си каюта и започна да пише.
В този град се подвизаваха двама от мъжете, опропастили нейния живот и този на близките ù хора. Нямаше да напусне Рифтхолд, докато не погребеше и двамата.
Затова изписа множество страници с бележки и идеи, съставяйки списък с имена, места и мишени. Запамети всяка стъпка от плана си и незабавно изгори листовете с бушуваща из вените ярост. Когато от тях остана само пепел, отвори илюминатора и я разпиля над необятния нощен океан.
Макар и да се беше подготвила за този момент, сърцето ù подскочи от ужас, когато седмици по-късно корабът премина някаква невидима линия в близост до крайбрежието и магията ù се изпари. Всичката огнена мощ, овладявана месеци наред... изчезна безследно, не остана дори въгленче от нея. И в душата ù се загнезди нов вид празнота, различна от онази, която ù носеше липсата на Роуан.
Като осъзна, че е затворена в човешката си кожа, се сви на леглото и опита да си припомни как да диша, как да разсъждава, как да движи проклетото си тяло без неземното изящество, с което така бе свикнала. Колко глупаво от нейна страна да позволи на онези божествени дарове да се превърнат в ежедневна опора, да усети толкова остро загубата им. За това Роуан вече на всяка цена щеше да срита задника ù, след като и той самият се съвземеше, естествено.
Радваше се, че не му позволи да тръгне с нея.
В онзи тежък момент вдиша соления въздух и миризмата на старо дърво и си припомни, че е обучена да убива с голи ръце, доста преди да усвои умението да стопява човешки кости с огнената си дарба. Нямаше нужда от силата, бързината и ловкостта на елфическата си форма, за да сразява враговете си.
Мъжът, отговорен за първото ù безмилостно обучение – същият, който ù беше закрилник и мъчител, но нито веднъж не се бе нарекъл неин баща или брат, или любовник, – сега седеше на няколко стъпки от нея и продължаваше да говори с важния си клиент.
Елин надви напрежението, заплашващо да вцепени крайниците ù, и преодоля последните пет метра до него с плавна котешка походка.
Клиентът на Аробин скочи внезапно на крака, изруга краля на асасините и закрачи гневно към стража си.
Въпреки че беше с качулка на главата, движенията му го издадоха. Елин веднага позна и формата на брадичката, щръкнала изпод сенките на голямата качулка, и навика му да докосва постоянно ножницата си.