Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 3

Още преди месеци Елин изпрати предупреждение до краля и кралицата на Ейлве и знаеше, че са предприели необходимите предпазни мерки. Но преди да пусне в действие стратегията си, трябваше да се погрижи за безопасността на още един човек – същия, който можеше да я просветли относно новите стражеви караули на пристанището. И да ù обясни защо градът бе осезаемо смълчан и напрегнат. Притихнал в очакване.

Именно тук можеше да подочуе нещо за капитана на стражата и дали е невредим. Просто трябваше да подслуша правилния разговор или да седне на маса с правилните картоиграчи. За щастие, бе зърнала Терн – един от доверените наемници на Аробин – да се запасява с отрова на Пазара на сенките.

Проследи го до тук тъкмо навреме, за да види как още няколко от наемниците на Аробин се стичат към входа на пивницата. А такова нещо не се случваше често – само когато господарят им присъстваше. И обикновено само когато Аробин имаше среща с много, много важна личност. Или опасна.

След като Терн и другарчетата му влязоха в „Подземието“, Елин се шмугна за няколко минути в едно тъмно ъгълче на улицата с надеждата да дочака и Аробин, но напразно. Явно вече беше вътре. Затова се промъкна в кръчмата заедно с група пияни синове на търговци. Веднага видя масата на Аробин, но се отправи към тезгяха, където зае по-закътано място, за да огледа добре ситуацията.

С тъмни дрехи и качулка на главата се сливаше достатъчно добре с обкръжението. А ако някой имаше неблагоразумието да опита да я обере, най-вероятно той щеше да се окаже обраният. В крайна сметка парите ù бяха на привършване.

Тя изпусна въздишка през носа си. Да можеха да я видят хората ù – Елин, огнената наследница, убийца и джебчийка. Родителите и чичо ù навярно се обръщаха в гробовете си.

Е, някои неща си струваха покварата. Готова за втора бира, Елин вдигна покрития си с ръкавица пръст към плешивия кръчмар.

– Не пийваш ли множко, девойче? – обади се подигравателен глас до нея.

Тя хвърли кос поглед към мъжа със среден ръст, промъкнал се до нея на тезгяха.

Позна древната къса сабя едва миг след ненатрапчивото му лице.

Червендалестата кожа, малките лъскави очи и рунтавите вежди представляваха скромна маска, зад която се криеше свиреп убиец.

Елин опря лакти на тезгяха и кръстоса глезените си.

– Привет, Терн.

Говореше с дясната ръка на Аробин – или поне беше такъв преди две години.

Кръвожадна, пресметлива гадина, вечно готова да върши мръсната работа на Аробин.

– Предположих, че е само въпрос на време някое от кучетата на Аробин да ме надуши – отбеляза тя.

Терн също се облегна на тезгяха и ù хвърли пресилено ведра усмивка.