Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 41

Елин остави дрехата обратно в кутията и започна да се съблича, вдишвайки мириса на мокър камък, лъхащ през отворените прозорци.

Добре тогава, щеше отново да влезе в ролята на всеотдайно протеже. Щеше да следва плана му, макар че възнамеряваше да го промени леко, само колкото е нужно. Беше готова да убива, да продава плътта си, да се унижава... но да спаси Едион.

Два дни – само два дни – до срещата им, до момента, в който щеше да се увери, че е оцелял през всичките години на раздялата им. И дори да я изругаеше, да я заплюеше, както в общи линии бе сторил Каол... щеше да си е струвало. Гладката мека материя зашепна по кожата ù, докато нахлузваше костюма върху голото си тяло. Колко типично за Аробин да не спомене какви подобрения е направил – да превърне изживяването в рискована загадка, която сама да разбули... стига да оцелееше.

Размърда се в него, като внимаваше да не задейства механизма, който изваждаше скритите остриета. Опипа го за други тайни оръжия и трикове, после му позволи да я обгърне изцяло и закопча ботушите на краката си.

Още докато вървеше към спалнята, усети как костюмът подсилва всяка слаба точка на тялото ù. Изискванията за преработката на костюма очевидно бяха изпратени на майстора преди месеци от мъжа, който знаеше за пронизващите болки в коляното ù, кои части на тялото си предпочиташе да използва по време на битка, скоростта ù на движение. Цялото познание на Аробин за нея сега я обгръщаше под формата на плат, стомана и тъмнина. Елин спря пред високото огледало на отсрещната стена в спалнята.

Втора кожа. Не толкова фрапантна заради изящните детайли, допълнителните подплънки, джобовете и предпазните метални елементи – но не оставяше нито сантиметър от тялото ù на въображението. Тя подсвирна тихо. Така да бъде.

Щеше отново да се вживее в ролята на Селена Сардотиен – поне за малко, до края на тази игра.

Вероятно щеше да продължи с размишленията, ако през отворените прозорци не бе отекнал плясъкът на конски копита и колела на карета в локвите пред склада.

Съмняваше се Аробин да я навести толкова скоро със самодоволна усмивка на лице – не, щеше да изчака, докато се увери, че наистина е излязла да се позабавлява с костюма си.

При това положение оставаше само още един човек, който би си направил труда да намине, макар че не ù се вярваше Каол да пилее пари по карета, дори в проливния дъжд. Надникна дискретно през прозореца, оглеждайки непознатото возило през паравана на пороя. На мократа улица не се виждаше жив човек, не беше ясно и кой е вътре.

Елин тръгна към вратата и врътна китка, за да изскочи острието от лявата ù ръкавица. Оръжието не издаде никакъв звук на излизане от скрития процеп и металът заблестя под слабата дъждовна светлина.

Богове, костюмът ù се струваше също толкова удивителен, колкото в първия ден, когато го облече, острието разсичаше въздуха плавно, както при първите ù асасински мисии.

Стъпките ù и барабаненето на дъжда по покрива на склада бяха единствените звуци, докато слизаше по стълбището и се промъкваше между сандъците на приземния етаж.