Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 35

Херцогът погали небрежно фината ръка на Калтейн, чиято бяла плът беше осеяна със съмнително много синини.

До свивката на лакътя ù имаше дебел червен белег, който бе леко изпъкнал.

Изглеждаше скорошен.

Въпреки това жената не изтръпна от интимния допир на херцога, не сбърчи лице от болка, когато големите му пръсти докоснаха жестоката резка в плътта ù.

– Искам прясна информация за селищата им – отвърна херцогът. – Интересува ме и приблизителната численост на диваците, както и кои са основните им маршрути из планината. Погрижете се да не ви видят и не атакувайте.

Манон можеше да понесе всичко от заточението си в Морат, но не и последната му заповед. Не атакувайте. Никакви убийства, никакви битки, нито капка кръв.

Съвещателната зала имаше само един висок, тесен прозорец, чиято гледка беше запречена от една от многото каменни кули на Морат. Затвореното помещение ù действаше задушаващо, особено в присъствието на херцога и прекършената жена до него. Манон вдигна брадичка и стана.

– Както наредите.

– Ваша Светлост – допълни херцогът.

Манон спря и се пообърна леко.

Тъмните очи на херцога не изглеждаха напълно човешки.

– Ще се обръщаш към мен с „Ваша Светлост“, Водачке на Крилото.

Железните зъби напираха да изскочат от цепките във венците ù.

– Ти не си мой херцог – отвърна. – Нито „моя светлост“.

Астерин бе застинала на мястото си.

Херцог Перингтън се изсмя гръмко. Калтейн сякаш не чуваше нищо.

– Белият демон – подхвана умислено херцогът, докато очите му шареха твърде волно по Манон. Ако не стоеше точно той пред нея, досега щеше да ги е извадила с железните си нокти. След това щеше да послуша писъците му известно време, преди да изтръгне гръкляна му с железните си зъби. – Понякога се питам дали няма да си присвоиш въздушната кавалерия и да превземеш империята ми.

– Не ми трябват човешки земи. – Говореше истината.

Искаше само Западната пустош, територията на някогашното славно Вещерско кралство. Но докато не се сражаваха във войната на адарланския крал, докато не надвиеха враговете му, нямаше да им я върнат. Пък и крочанското проклятие, което не им позволяваше да властват отново над тези земи, продължаваше да е все толкова силно, колкото преди петстотин години, когато кралицата на Крочан бе проклела предците на Манон с предсмъртния си дъх.

– И благодаря на боговете за това. – Той махна с ръка. – Свободна си.

Манон го изгледа презрително, обмисляйки за пореден път дали да не прегризе гърлото му върху стъклената маса, макар и само за да види как Калтейн би реагирала на това, но Астерин провлачи крак върху каменния под – нещо, което имаше ефекта на многозначително покашляне.

Затова Манон загърби херцога и безмълвната му невеста и си тръгна.

* * *

Манон крачеше устремено по тесните коридори на Моратската крепост, Астерин вървеше от едната ù страна, Сорел – стъпка по-назад, а Веста и Лин ги следваха.