Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 24

Тукашните къщи бяха разнебитени, но не и напълно рухнали. Работническите семейства явно полагаха грижи за тях. Като се имаше предвид близостта им до реката, навярно ги обитаваха рибари, пристанищни работници и дори роби, чиито господари им плащаха наема. В картината нямаше нищо обезпокоително – нито скитници, нито сводници, нито дребни джебчии.

Напротив – даже изглеждаше идилично... за бедняшки квартал поне.

– Няма да те зарадвам с историята си – подхвана накрая капитанът.

* * *

Елин остави Каол да говори, докато вървяха през бедняшкия квартал, а сърцето ù се късаше с всяка негова дума.

Разказа ù за запознанството си с Едион и работата си с него, а после и за това как кралят бе заловил братовчед ù и бе подложил Дориан на разпит. Едва се сдържа да не го разтърси и да го попита как бе могъл да постъпи така безразсъдно и глупаво, да реагира толкова късно.

Тогава Каол стигна до обезглавяването на Сорша и думите започнаха да излизат по-тихо, по-насечено от устните му.

Чак сега научаваше името на лечителката, колкото и пъти да я беше шила и съживявала. А Дориан я бе загубил завинаги... Елин преглътна тежко.

Разказът ставаше все по-горчив.

Каол ù сподели как Дориан го е измъкнал от двореца. Беше жертвал себе си, разкривайки силите си на краля. Тялото ù трепереше толкова неудържимо, че пъхна ръце в джобовете си и стисна устни, за да заключи думите си. Но те продължиха да танцуват в черепа ù, да се въртят във вихрени кръгове.

Трябваше да изведеш Дориан и Сорша от двореца още в деня, когато кралят обезглави онези роби. Никаква поука ли не си взе от смъртта на Нехемия?

Наистина ли си въобразяваше, че можеш да спечелиш с незасегнато достойнство, без никаква саможертва? Не биваше да го оставяш там. Защо му позволи да се изправи сам срещу краля? Как можа, как можа, как можа?

Скръбта в очите на Каол я караше да немее.

Като приключи с разказа си, тя вдиша дълбоко, за да овладее гнева, разочарованието и смайването си. Извървяха цели три пресечки, преди да си върне здравия разум.

Яростта и сълзите нямаше да са ù от полза. Плановете ù се променяха отново, но този път по-малко. Все още можеше да спаси Едион и да вземе Ключа на Уирда. Изопна рамене. Наближаваха някогашното ù жилище.

Поне имаше къде да се покрие, стига Аробин да не беше продал помещението. Но в такъв случай несъмнено щеше да ù го натякне, а може би искаше сама да открие, че вече има нов собственик. Обичаше да ù поднася подобни изненади.

– И сега си сътрудничиш с бунтовниците – пророни накрая. – Или по-скоро ги командваш.

– Няколко души си поделяме командването. Аз отговарям за бедняшкия квартал и пристанището, останалите части на града са поверени на други хора. Срещаме се възможно най-често. Несрин и няколко от колегите ù поддържат връзка с мои хора, главно с Рес и Бруло. Двамата търсят начин да измъкнат Дориан. И Едион.

Но кралската тъмница е недостъпна, а и тайните тунели са под наблюдение. Тази вечер се престрашихме да влезем в бърлогата им, защото Рес ни уведоми, че в двореца имало голяма среща. Само дето бяха оставили повече пазачи, отколкото очаквахме.