Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 3

Повече от век физическият допир между мъжете и жените беше забранен в Белведере. Това правило се нарушаваше само в случаи на крайна необходимост. И разбира се, всичко, свързано с размножаването, беше оставено на съответните лаборатории. Допускаше се физически допир между хора от един пол, но и при най-малката проява на сексуалност в него, наказанието следваше бързо и безмилостно. Забранена беше и мастурбацията, в станцията нямаше място, където някой да се укрие от вечно дебнещите сензори на Центъра, така че малцина се изкушаваха да нарушат забраната. А на мъжете не се позволяваха даже нощните полюции. Предвиденото за тях наказание не беше много строго — унизително признание по публичния комуникационен канал и шест удара с пръчка по дланта. Майлоу можеше напълно да владее тялото си и никога не му се случваше такова нещо, но иначе признанията и боят с пръчки бяха всекидневие.

— Имаш ли за какво да се покаеш, сестро Ана? — сурово попита той.

Бледите й бузи леко порозовяха.

— Аз… аз… да, братко Джеймз.

— Започвай тогава.

Дишането й се ускоряваше.

— Аз… срамувам се, братко Джеймз.

— Знаеш, че трябва да ми кажеш, сестро Ана. При това от тебе се иска пълна искреност. Не може да остане нищо скрито. Бог ни гледа и слуша. — „Да не говорим пък за Центъра и чрез него Отците“.

— Отново ме споходиха лоши мисли. Опитах се да ги пропъдя, но не можах.

— Разкажи ми за тях.

— Беше през онази нощ. В моята ниша в спалното помещение. Не можех да заспя. Не съм искала да мисля за такива неща. Като насън беше… нищо не можах да направя.

— Не ме лъжи — предупреди той. — Искала си да мислиш за това.

— Не!

— Сама знаеш, че си искала. А сега ми кажи какви бяха тези мисли.

— За някакъв мъж. Влезе в спалното помещение и тръгна право към моята ниша. Не различавах лицето му, но когато дойде наблизо, видях, че не е облечен…

— И какво почувства?

— Уплаших се.

— Казах ти да не лъжеш!

— …и се развълнувах — забързано добави тя. — Не исках да е така, но се развълнувах.

Майлоу се приведе незабележимо към нея и увеличи своето отделяне на феромони десетки пъти. Скоро това мощно химическо послание насити въздуха на килията. Бързо последва реакцията на момичето. Лицето й се зачерви още повече, дишането зачести.

— Продължавай.

— Влезе в моята ниша. Тогава видях, че неговия… неговото нещо е станало дълго…

— Сестра Ана, ти си студентка по медицина. Знаеш научния термин.

— Неговия… ъ-ъ-ъ… пенис.

Трудно се удържаше да не се разсмее. Горкото момиче. Само защото учеше медицина, тя въобще знаеше нещо за мъжките полови органи и за отдавнашните, забранени начини за разплождане. Повечето хора в Белведере живееха в пълно сексуално невежество. Имаха в изобилие сексуални желания, но не и знания как да ги задоволят.

— После какво стана?

Очите й бяха притворени, гласът задъхан.

— Дръпна одеялото ми… чак до стъпалата… После той… той хвана нощницата ми и я дръпна нагоре… над краката ми… над… корема… над гърдите… чак до гърлото.