Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 40

Стоеше в коридора премръзнала, благодарна беше на Карл, че не се обажда. Смяташе да се върне в жилището си, но се поддаде на внезапно хрумване и тръгна към стаите на Сирай. Почука леко на вратата.

— Сирай? Аз съм, Джан.

Когато Сирай отвори вратата, Джан видя колко подути от съня бяха очите й. Сирай се беше променила много, откакто Джан я видя за първи път. Лицето й отслабна, имаше измъчен вид и като че бързо наближаваше зрелия външен вид на Висшия стандарт, макар че това би трябвало да стане след десетилетия. Но все още изглеждаше прекрасна в очите на Джан, която я обичаше. Сирай се намръщи насреща.

— Късно е…

— Съжалявам, трябва да говоря с тебе. Може ли да вляза?

Сирай мълчаливо се дръпна и Джан влезе. Сирай й махна да се настани в едно кресло и отиде да седне на леглото си, скръстила с усилие ръцете си, сякаш й беше студено.

Джан й разказа за съня си, който бе започнал с нея — Сирай и беше завършил с кошмар. Каза на Сирай какво е направила с черепа.

— Добре — промърмори Сирай и добави: — А сега трябва да доведеш работата докрай — да се отървеш и от онова „нещо“!

Начинът, по който говореше за Саймън, като че събра на голяма болезнена топка червата на Джан.

— Сирай, в него няма нищо от Майлоу. Не е белязан, аз зная това. Той е само едно малко момче. Моят син, Саймън. Нищо друго…

— Това твърди твоето съзнание, но подсъзнанието ти знае повече и затова е бил този сън с връщането на Майлоу — каза Сирай. — В това момче определено нещо не е наред. Ами виж ръста му. Още не е на две години, а ходи и говори като петгодишен. Той е генетично чудовище.

— Не е вярно — възпротиви се Джан, колкото и да подозираше, че истината е точно такава. — Нали отново и отново го подлагам на прегледи — тихо добави тя.

— Не по-зле от мен знаеш — онези медицински машини не са предназначени за съставяне на ясна и пълна генетична карта. Могат да поправят генетични отклонения на съвсем елементарно равнище. Ако в Саймън има генетично наследени черти от Майлоу, а аз съм сигурна в това, машината очевидно не може да разпознае този факт.

— Не, не, няма да ти повярвам. Няма доказателства. Майлоу се е превърнал в твоя мания. Ти го обвиняваш за всичко, което ти се е случило.

— А нямам ли право? Ако Майлоу не се беше появил в нашия морски комплекс и не беше убедил съвета да се преместим по-близо до брега, нямаше да бъдем нападнати от „Господаря Панглот“, нямаше да ме пленят и нямаше накрая да попадна в ръцете на японците.

Тя затвори очи и тръпка премина по цялото й тяло. Джан се задъха от жалост към нея. Сирай никога не беше споделяла подробности за това, какво са правили с нея през дългите седмици в „Ароматния бриз“, но от разказите на други жени, преместени там от „Господаря Панглот“, Джан си състави ясна представа що за мъки е трябвало да изтърпи. Тя стана и се премести на леглото до Сирай, прегърна я през раменете. Уплаши се — толкова костелива й се стори Сирай под нощницата. Беше твърде отслабнала.