Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 18

— Готова съм да се кача — меко каза Джан. — Прати ми скокльото.

— Ей сега — каза Ашли чрез паяка.

Съвсем скоро Джан чу далечното „бръм-бръм“ на лекия хеликоптер, един от шестте в Небесния Ангел, който бързо се спускаше към нея. Докато го чакаше, тя отново премисляше трудностите си с програмата на Ашли. Само ако можеше да я отдели от програмата на Карл… но двете бяха необратимо свързани в софтуера. А положението се влошаваше все повече, защото Джан беше сигурна, че при всяко копиране на програмите, за да бъдат вложени в компютърните системи на победените Небесни Господари, Ашли се разпадаше по малко. Но Карл я уверяваше, че новият софтуер е абсолютно еднакъв с оригинала и трябваше да признае — новите „Карл-програми“ не показваха отклонения.

Сега вече съществуваха шест „Ашли“, които общуваха чрез радиовръзка, както и шестимата „Карл“. Програмите „Карл“ се занимаваха с цялата работа по денонощното управление в шестте въздушни кораба, но програмите „Ашли“ си оставаха водещи в този „дует“. Джан тревожно си даваше сметка, че шестте „Ашли“ съвсем лесно могат да наложат пълната си власт над флотилията, стига да поискат и се стараеше упорито да избегне сблъсъците с бързо отегчаващата се програма. Тази необходимост още повече изтощаваше нервите й, но поне засега се справяше успешно.

Хеликоптерът се приземи наблизо, докосна земята съвсем леко. Той беше просто прозрачен пластмасов мехур с крила като на морско конче, на които бяха закрепени роторите. Джан се запъти към него и се качи в кабината. Механичният паяк я последва. Тя заповяда хеликоптерът да се издигне.

Гледаше разсеяно надолу, докато хеликоптерът бързо набираше височина, и леко развеселено си мислеше с какво равнодушие преживява подобни положения. А само като се сравни с онова замръзнало в ужас осемнадесетгодишно момиче отпреди почти пет години, заловено сред димящите развалини на Минерва от онзи Небесен Господар, „Господаря Панглот“. Джан си спомни непоносимия страх, когато висеше в плетената клетка под „Господаря Панглот“ заедно с другите оцелели от Минерва.

Но на осемнадесет години момичето от Минерва имаше утехата на своята религия. Джан я нямаше. О, да, пак призоваваше Майката Богиня в напрегнати мигове, но с ума си разбираше, че култът към Майката Богиня е бил създаден от социалните инженери на Минерва по време на хаоса след Генетичните войни, за да предпазят връщащата се назад култура на общността от пълен крах.

Хеликоптерът влетя в един от многото товарни люкове на Небесния Ангел. Джан скочи от него и се обърна към робота:

— Ашли, моля те, искам да говоря с Карл.

— Ей сега — и след кратка пауза: — Карл е. Какви са заповедите ти?

Гласът се чуваше от все същия гласов синтезатор на робота, през който говореше и Ашли, но разликата между двата беше като пропаст.