Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 17

Наистина, знаеше че може да разчита на някаква подкрепа от бившите роби, особено сред жените. Бе позволявала на някои жени от свободните и бившите робини да остават за определено време в Небесния Ангел и им бе говорила за принципите на Минерва. На някои им харесаха, но Джан с неприятна изненада установи колко много жени отхвърляха учението на Минерва за равенството между мъжете и жените. Подчинението на жените спрямо мъжете беше за тях част от природните закони, дори когато бяха живели в общности, където това потисничество стигаше до крайности, както при японците от „Ароматния бриз“. Джан съзнаваше, че би трябвало да си послужи с истинска кампания за цялостно ново обучение, за да промени толкова силни, вградени в културата предразсъдъци, но нямаше нито време, нито сили да наложи такова начинание. Поне засега.

— Толкова неща трябва да направя — промърмори сама на себе си.

Механичният паяк веднага се обади с безизразния глас на Карл:

— Някакви заповеди?

— Не… всъщност, да…

Но преди да довърши, изведнъж Ашли се намеси чрез високоговорителя на робота:

— Здрасти, Джан — жизнерадостно каза тя. — Слушах какво става. Да го беше намушкала тоя миризлив селяк. Никаква благодарност след всичко, което направихме! Казах ли ти — само си загубихме времето да горим оная пустош. Трябваше вместо това да изтрием града им от лицето на земята.

Джан се подразни — думите на Ашли твърде добре отразяваха собствените й мисли. Изглежда се плъзгаше надолу по плоскостта по-бързо, отколкото си представяше, щом вече започваше да мисли като Ашли. Каза високомерно:

— Моралът на Минерва не позволява това.

— А пък аз не съм от Минерва, Джан — отвърна Ашли.

— Веднага си личи — каза Джан, но успя да се овладее.

Макар че в края на краищата беше компютърна програма като Карл (всъщност бяха преплетени в софтуера на един и същи биочип), Ашли беше твърде различна. Карл беше чист машинен интелект и затова на него можеше да се разчита напълно, но Ашли беше записана личност на момиче — разглезено и егоцентрично момиче, което бе загинало преди около четиристотин години. И тъй като не беше нищо друго, освен електронно ехо на човешки ум, програмата на Ашли проявяваше забележими отклонения. Дори лудост, както бе принудена да признава пред себе си Джан. Не че това можеше да я учуди. Всяка млада здрава жена, която изневиделица се събужда и открива, че е само безплътно присъствие в някакъв компютър, а нейното истинско „Аз“ е мъртво, сигурно би полудяла. И да прекара така векове, хваната в капан с отзвуците на човешки чувства, стремежи и желания — физически също, не само духовни, без никакъв начин да ги осъществи или задоволи. Това можеше само да увеличи вероятността на твърде сериозни смущения в психиката й. По-скоро беше изненадващо, че още се държи донякъде разумно.