Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 135

Надяваше се да види мъртво затрупаното чудовище, но макар и притиснато към пода, то се мяташе трескаво и щеше скоро да се освободи. Не можеше да открие Андреа. Приближи до гърчещата се твар. Вонята й беше непоносима. С усилие на волята се принуди да застане съвсем близо и заби сабята си до основата на малкия пръст с размери на необхватен дървесен ствол. Острието проникна само на два-три сантиметра в дебелата сива кожа. Нямаше надежда да убие чудовището. Викаше Андреа и започна бързо да рови из купчината пред Звяра. Намери я полузатрупана от парчетата.

Пъхна сабята си в ножницата и задърпа покритата с прах ръка, накрая бе възнаграден от приглушен стон. Вкопчи се здраво и я издърпа от камънаците, накара я да се изправи.

— Андреа! — викна в лицето й, борейки се да я задържи, — събуди се! Трябва да се махаме оттук! Андреа!…

Чуваше зад себе си нарастващите усилия на Звяра да се измъкне. Не оставаше много време.

Джан се канеше да скочи от люка, но се поколеба. Дукът и Ламон се бяха счепкали на живот и смърт. Ламон лежеше по гръб на пода, дукът го беше яхнал и безмилостно натискаше кинжала си към корема на Ламон, чиято сила беше на привършване. Джан знаеше, че той ще умре след малко, ако не му се притече на помощ. Но тъкмо се канеше да скочи и чу зад себе си слаб вик:

— Джан…

Изви се и се върна в кабината. Робин беше в съзнание и съдейки по погледа, умът му беше съвсем прояснен.

— Джан… повикала си Играчката! — учудено прошепна той.

— Да, мили, щом така наричаш това нещо, но с твоя помощ. Но трябва да си вървя. Няма да те отведе на безопасно място, докато не изляза.

— Не… — извика Робин с мъчителна гримаса.

Той притвори очи и Джан помисли, че пак се е унесъл, но очите му се отвориха и се чу твърдият му глас:

— Играчко, чуваш ли ме?

— Да, Рин. Наистина е крайно време да тръгваме. Предстои ни да изминем дълъг път, а според данните на моите сензори ти си в много лошо състояние.

— Играчко, откакто промених твоите програми, длъжна си да се подчиняваш на всяка моя заповед, така ли е?

— Да, Рин.

— Тогава ти заповядвам да се подчиняваш на всичко, казано от тази жена. Името й е Джан. Регистрирай гласовите й характеристики… — Той се запъна. — Джан, кажи нещо на Играчката.

— Ъ-ъ-ъ… здравей, Играчко. Казвам се Джан.

— Името и гласовите характеристики са регистрирани — недоволно каза компютърът. — Рин, никак няма да се зарадват в Шангри Ла, ако заведеш тази жена там.

Робин не отговори. Джан го погледна — този път наистина беше изпаднал в безсъзнание.

— Играчко! — извика, докато се наместваше в кабината. — Заповядвам ти да затвориш люковете!

— Всичко, което поискаш.