Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 134

— Моля те! — извика.

Той веднага й се притече на помощ, хвана Робин за глезените. Заедно успяха да го занесат до машината.

— Рин? Рин? Добре ли си?

Гласът излизаше от вътрешността на машината. Женски глас. Джан се обърка за миг, но бързо му отговори.

— Робин е ранен. В безсъзнание е.

Стигнаха машината. Ламон поддържаше Робин изправен, а Джан се промъкна в люка. Видя, че кабината е празна. Ясно, това трябва да е компютър. Надяваше се, че тази програма с женски глас е по-разсъдлива от Ашли.

— Робин се нуждае от спешно лечение — каза Джан на машината. — Трябва да отлетиш с него в дома му и то с най-голяма бързина.

— Разбира се! Вкарайте го вътре. Между другото, името му не е Робин, а Рин.

— Бягай, Андреа! Бягай! — крещеше принцът.

Дукът се огледа. Звярът връхлиташе върху неговата дъщеря. Тя видя опасността и внезапно отскочи встрани. „Добре, каза си дукът, сега поне не бяга към машината.“ Но сега и Дарси побягна в друга посока, викаше с пълен глас и размахваше здравата си ръка. „Божичко“, прошепна дукът. Този се опитваше да отклони чудовището от сестра си! И кой да прояви такава саможертва — Дарси! „Колко малко познаваме децата си!“, позволи си да поразсъждава дукът, докато съсредоточаваше усилията си да бяга още по-бързо.

Коленичила на креслото, Джан дърпаше Робин през люка за раменете, а Ламон й помагаше отвън, като го буташе. После макар и с усилие, тя настани Робин полулегнал на креслото. Малката кабина, предназначена само за един човек, беше претъпкана от двете тела. Робин тихо бълнуваше и Джан видя, че от превръзката между краката му капе кръв. Обърна се — лицето на дука се показа през люка. Опитваше се да влезе, но Ламон му пречеше отзад.

— Пусни ме, човече! Трябва да се вмъкна вътре! — викаше дукът.

— Но сир, не можете! Няма място!

— Ей сега ще има, глупако! Щом измъкна тези двамата!

Джан припряно каза:

— Машина, затвори люка!

Женският глас отговори хладнокръвно:

— Ще го направя веднага, щом преместиш особата си вън от моята кабина. Не мога да те отведа в Шангри Ла. Забранено е!

Този отговор не учуди Джан особено много. Подсъзнателно го бе очаквала. Погледна към люка. Дукът и Ламон не се виждаха. Но се чуваше шум като от свирепа схватка. Тя въздъхна. Ако още има някаква възможност да бъде спасен Робин, тя нямаше какво друго да направи, освен да излезе. Препирните с проклетия компютър само щяха да отнемат още от малкото останало му време. Приготви се да изпълзи от двойния люк…

Виковете и махането с ръка на принц Дарси най-накрая постигнаха целите си. Звярът спря и Андреа успя да се скрие зад колоната, към която тичаше. Ако Звярът не се беше забавил, досега щеше да я е убил. Завъртя се към Дарси, но после реши да атакува първо по-близката жертва, пак се обърна и продължи към колоната на Андреа. Опря в пода масивния чукан на китката си, вдигна се на основата на дланта и стовари всичките си пет пръста върху колоната, която се пръсна. Дарси чу вика на сестра си, но звукът потъна в грохота на падащите парчета — балконът отгоре се срути. Преди прашният облак да закрие всичко, Дарси видя как Звярът рухна под няколко грамадни парчета древна зидария. Крещейки името на Андреа и със сабя в ръка, той нахлу в облака.