Читать «Небесните господари» онлайн - страница 5

— По график. Точно — тя потри челото си с върховете на пръстите. — Единственият проблем е да получим окончателно решение от Съвета. Ако се обърнат срещу нас довечера, значи само сме си губили времето. И Минерва ще бъде обречена.

Запъвайки се, Джан каза:

— Майко, зная, че ти си правата, но ми се иска да има и друг начин. Щом си помисля какво би станало и направо ми…

Тя спря, но вече беше късно. Мелиса я доближи и хвана лицето й между дланите си.

— Джан, ти си моя дъщеря. Трябва да се държиш според положението си в Минерва. Не можеш да си позволиш страх. Не можеш. И трябва да получа от теб пълна и силна подкрепа!

— Но, разбира се, ще те подкрепям, майко. Знаеш, че ще гласувам на твоя страна довечера…

Очите на майка й излъчваха свирепост.

— Не за това ти говоря. Трябва да си зад мен през цялото време. Само две-три думи да кажеш на някоя от приятелките си и с тези думи ще ме смажат в залата на Съвета.

— На никой нищо не съм казвала, майко — протестира Джан. Тя се опита да се измъкне от здраво стискащите я ръце. — Майко, боли…

Майка й я пусна, но свирепостта в очите й остана.

— Ако не спечеля довечера гласуването, край на всичко. Не разбираш ли?

Джан кимна уплашено.

— Ами да, разбира се. Не се тревожи, ще спечелиш. Наистина.

— Ако не стане, ще се върнем тук след събранието и заедно ще паднем върху сабите си. По-добре чиста смърт, отколкото онова, което ще ни се случи, ако Минерва се подчини на „Господаря Панглот“.

Джан зяпна срещу майка си. Тя сериозно ли говореше за самоубийство? Не може да бъде!… Но погледът, срещнал очите й, увери Джан — може.

Обядът премина в напрегнато мълчание и Джан се прибра в стаята си. Искаше да поспи няколко часа, но не можа. Накрая стана, избра си лека туника и излезе. Вече се здрачаваше. След два часа трябваше да започне събранието на Съвета, но поне сега Джан не искаше да мисли нито за него, нито за последствията.

Отиде в квартала на мъжете. Намери баща си в работилницата. Той запояваше метална тръба, дълга шест фута и широка четири инча. Щом Джан доближи работната маса, той остави поялника и се усмихна сърдечно. Беше красив мъж с широка, изразителна уста, привлекателни сиво-сини очи и гъста черна коса. Джан знаеше, че поне външно прилича на него повече отколкото на Мелиса. Под сребристата боя, показваща положението й, нейната майка беше руса, тялото й беше високо и стройно, а Джан беше ниска и мургава като баща си, със същите очи и коса като него.

— Здравей, Джан — каза той щастливо и протегна ръце към нея.

Тя не се противи на кратката прегръдка, макар че общността не гледаше с добро око на физическия допир между бащи и дъщери. Всъщност не се гледаше с добро око и на всякакви връзки между тях. Разбира се, никой не протестираше гласно, това би било нарушение на конституцията на Минерва. Но винаги имаше внимателни, полускрити влияния, които Джан осъзнаваше от ранното си детство. Знаеше, че нейната майка не одобрява отношенията с баща й, макар и Мелиса да не казваше това ясно.