Читать «Небесните господари» онлайн - страница 4

— Да, разбирам. Може би ще се видим в кръчмата довечера?

Той я гледаше с такова откровено удоволствие, че на Джан й стана още по-неудобно. Тя се намръщи.

— Забрави ли, че довечера се събира Съветът? — попита тя с раздразнение. — Няма да остане никакво време между края на заседанието и вашия комендантски час.

За момент той изглеждаше потиснат, после усмивката се върна на лицето му.

— Може би утре?

— Кой знае — отвърна тя и мина покрай него.

След две седмици Минерва може би ще загине, а той си мисли само за срещи. Мъже…

Тя и Марта влязоха в града и се забързаха по тесните, подобни на проходи улици. Имаше много повече място допреди четири-пет години, когато жителите на околните ферми най-накрая трябваше да се преместят в града, след като загубиха битката с настъпващата пустош.

Сега нови, по-малки дървени жилища се притискаха до по-старите каменни сгради и нарушаваха внимателно обмислената архитектурна хармония на първоначалния град. Иначе всичко изглеждаше измамно нормално. Нямаше видими признаци за трескавите приготовления, обхванали целия град.

Джан и Марта се разделиха, щом стигнаха до дълго ниско здание без нито едно стъкло по многото му прозорци. Това беше спалнята на женските шимпанзета, приютила над четиридесет от тях, както и няколко малки от двата пола. Казаха си довиждане и Джан се запъти към дома си, близо до центъра на Минерва.

Майка й беше там, когато влезе. Седеше прегърбена над карта на града, разтворена върху кухненската маса. Тя вдигна очи към Джан, прибра от лицето си боядисаната в сребристо коса и се усмихна уморено.

— Здравей, мила. Как беше на стената днес? Имахте ли проблеми?

— Нищо особено — Джан се наведе към майка си и я целуна по бузата. — После ще ти кажа. Първо да махна тези миризливи дрехи.

Тя си наля чаша вода, изпи я набързо, после напълни един леген и го отнесе в спалнята си. Много й се искаше както доскоро още да има достатъчно вода за ваните и душовете, но сега Минерва разчиташе само на три кладенеца и за подобни луксове никой дори не споменаваше.

Тя бързешком махна дебелите ръкавици и с облекчение развърза и смъкна тежката стоманена броня. Освободи се и от пояса с оръжията — късата сабя, кинжала и брадвичката. Дойде ред на високите до коленете ботуши, блузата, полата и бельото. После се изми с помощта на мокър парцал и едно от малкото останали парчета скъпоценен сапун.

Нямаше нужда да се изсушава с кърпа. Все още бе толкова горещо, че влагата бързо се изпари от кожата й, но докато нахлузваше любимата си синя памучна роба, се почувства напълно освежена.

Когато се върна в кухнята, майка й бе прибрала картата, но напрегнатото изражение не беше изчезнало от лицето й. Приготвяйки яденето — картофени питки и салата, Джан разказа случилото се на стената. Описа подробно разговора с пантерата и майка й забеляза нейната неувереност.

— С какво пък толкова те разтревожи това животно?

Джан се намръщи.

— Не зная. Като че ли беше…

Тя не продължи. Не искаше да разказва на майка си, че черната пантера й се струваше предвестник на нещастие. Само би я разтревожила. И ядосала. Щеше отново да обвини Джан, че е слаба и несигурна, че не я подкрепя в тези времена на криза. Вместо това попита Мелиса как върви подготовката.