Читать «Небесните господари» онлайн - страница 181

— Оттук — каза паякът, припкайки пред Джан.

Следващата врата откри по-привична обстановка. Разпозна командния пункт, макар че малко неща в него напомняха онзи в „Господаря Панглот“.

— Вече сте на желаното от вас място — съобщи паякът. — Мога ли да направя още нещо за вас?

— Не. Просто ме почакай тук — разсеяно каза Джан.

Бързо отиде в задната част на залата и погледна през извитото стъкло — опитваше се да прецени колко се е приближил „Господарят Панглот“, но корпусът на Небесния ангел не й позволяваше да го види. Погледна надолу и уплашено видя още една огромна сянка върху града до тази на Небесния ангел. „Господарят Панглот“ наистина беше наблизо. Тя изръмжа.

— Нещо не е наред ли? — вежливо попита първият глас.

— Не виждам — оплака се тя.

— Кажете ми какво искате да видите и аз ще ви го покажа — каза гласът.

— Искам да виждам във всички посоки едновременно!

Неочаквано светнаха цели редици екрани. Джан се обърна към тях. Трябваха й няколко секунди, докато се ориентира какво точно вижда, после разбра, че й показват картини, видени от различни точки по корпуса на небесния ангел. Съзря „Господаря Панглот“ почти до себе си. Беше по-високо от Небесния ангел и се спускаше точно до него. „Ароматният бриз“ все още бързаше към тях.

— Къде е устройството за софтуер? — припряно попита Джан, оглеждайки командния пункт. В един пулт наблизо сякаш звънна камбанка, започна да примигва зелена светлинка. Джан тръгна към него, бръкна в джоба си за цилиндърчето. Сложи го в пулта и зачака.

— Карл? Ашли? — неуверено повика тя.

— С кого бихте искала да говорите? — обади се гласът на кораба.

— С програмите в софтуера, който току що включих в твоите системи.

— Този софтуер е инертен — спокойно я осведоми гласът.

— Какво значи това? — извика Джан.

— В него няма активни програми. Инертен е.

Джан изстена отчаяно. Повредила го е. Ударът е унищожил Карл и Ашли. Погледна екраните. От гледката отчаянието й само стана непреодолимо. Планерите изхвърчаха от площадките на „Господаря Панглот“ като гъбични спори в пустошта през ветровит ден.

— Небесен ангел! — провикна се тя. — Трябва да тръгнеш незабавно. Отдели се от кулата и се отдалечи оттук с пълна скорост.

— Съжалявам — каза гласът. — Не мога да изпълнявам вашите заповеди, преди да получа от вас точните кодове за достъп.

На Джан й идеше да вие от безсилна ярост.

— Трябва да ми се подчиниш! — викаше тя. — Всеки момент ще ни нападнат. Погледни! Погледни собствените си екрани, ако не ми вярваш!…

Тя посочи най-близкия екран. На него се виждаха планери, насочващи се към върха на „Скайтауър“. Искаха да влязат в контролната зала, както онези тримата преди. Оттам можеха да проникнат в Небесния ангел по тунела.

— Поне не можеш ли да затвориш вратата в носа? — примоли се Джан.

— О да, мога да направя това.

— МАЙЛОУ ХЕЙЗ!

Гласът загърмя над града, отеквайки от стените на кулите.