Читать «Сирената» онлайн - страница 5

С тежка въздишка се отправих към всекидневната, където гласовете на Елизабет и Миака ехтяха по-силно от допустимото.

- Кален! - поздрави ме Елизабет. Аз минах с тихи стъпки покрай всички прозорци, за да се уверя, че са затворени. И двете знаеха колко важно е никой да не ни чуе, но така и не се научиха на необходимата предпазливост. - На Миака току-що й хрумна поредната идея за бъдещето й.

Обърнах очи към Миака. Дребничка и тъмна във всяко едно отношение, освен по душа, тя бе успяла да спечели симпатиите ми още от първите минути на познанството ни.

- Е, слушам - отвърнах и седнах на стола в ъгъла.

Миака ми се усмихна широко.

- Дойде ми наум да си купя галерия.

- Наистина? - Вдигнах учудено вежди. - Значи искаш да притежаваш изкуство, вместо да го създаваш?

- Не мисля, че някога ще спреш да рисуваш - заяви замислено Елизабет.

Кимнах с глава.

- Твърде талантлива си.

Миака продаваше творбите си в интернет от години. Дори сега, докато разговаряхме, пишеше нещо на телефона си и бях сигурна, че урежда поредната голяма продажба. Фактът, че дори една от нас притежаваше телефон, ми се струваше абсурден - сякаш имаше на кого да се обаждаме, - но на нея й харесваше да поддържа връзка със света. - сигурно е забавно да отговаряш за нещо важно.

- Разбирам те - отвърнах аз. - Идеята да разполагаш с твоя лична собственост звучи примамливо.

- Именно! - Миака пишеше и говореше едновременно. - Ангажираност, самостоятелност. В момента и двете ми липсват, така че може да си наваксам, като му дойде времето.

Тъкмо се канех да изтъкна, че и сега имаме доста ангажименти, но Елизабет ми отне думата.

- На мен също ми хрумна нова идея - изчурулика тя.

- Да чуем. - Миака остави телефона си и седна в скута й, сякаш бяха невръстни кутрета.

- Реших, че много обичам пеенето. Мисля да го използвам по различен начин.

- Ще си прекрасна вокалистка в някоя група.

Елизабет изопна гръб и едва не събори Миака на пода.

- Точно това си мислех!

Наблюдавах ги, удивлявайки се от факта, че три толкова различни момичета, родени в различни части на света и в различни епохи, се допълваха взаимно така добре. Дори Ейслинг, когато поне за малко се откажеше от отшелничеството, което сама си бе наложила, и дойдеше да поживее с нас, пасваше като парче от пъзел в групичката ни.

- Ами ти, Кален?

- Какво аз?

Миака се повдигна.

- Случайно да имаш нови големи мечти?

Бяхме играли тази игра стотици пъти, за да се разведряваме. През годините имах десетки хрумвания. Искаше ми се да стана лекар, за да се реванширам някак за всички отнети животи. Танцьорка, за да се науча да контролирам изцяло тялото си. Писателка, за да намеря начин да използвам гласа си дори без да говоря. Астронавт, в случай че ми се приискаше да се отдалеча възможно най-много от Океана. Вече бях изчерпала почти всички варианти.