Читать «Кръв по снега» онлайн - страница 2

- Ще бъде направено, господарю! Ще заслужим останалата половина! Наградата - също!

- Избийте ги! - злобно изсъска маскираният. - Избийте ги до крак и това, което сториха, ще бъде забравено и простено!

- Ще ги избием, господарю! Не се съмнявай в това! Все едно вече са мъртви! - обеща мъжът и се отдръпна в сенките.

Оръжията му тихо издрънчаха. 

1

Климент мразеше да язди. Писарят ненавиждаше друсането, болките в гърба, претърканите бедра, неудобното седло, страха, че всеки момент ще падне на земята и ще си счупи кокалите, докато всички му се смеят. Предпочиташе да се придвижва на собствените си крака или, най-добре, да не ходи никъде.

Как му се искаше да е в малката си спретната стая, пред бумтящия огън с чаша добро вино в ръка, вместо да се опитва да се задържи на гърба на коня, лицето му да се вкочанява от студ, а от косата му да стърчат ледени висулки.

Ездата го изпълваше с необяснимо безпокойство. Нямаше доверие на конете, които му отговаряха със същото.

Бяха тръгнали от Плиска преди седмица. Минаха през Никопол, прекосявайки планината на път за Средец.

Зимата ги бе застигнала на слизане в един от проходите. От север внезапно бе налетял студен вятър, подгонил със себе си ниски тъмни облаци. Заваля сняг, който бързо започна да затрупва пътищата и направи придвижването им бавно, опасно и още по-неприятно.

Бяха се измъкнали на косъм. Малко преди снегът да затвори проходите, чигатът Севар, който водеше колоната, успя да ги изведе в равнината; каменните зъбери, високите мрачни скали и зейналите пропасти останаха зад гърба им.

В полето ги налетя студен вятър, който режеше като с нож. Войниците, увити в наметалата си, непрекъснато мърмореха, че измръзват, хвърляйки боязливи погледи към кавхана Дукум, който яздеше начело на отряда, и подмятаха злобни шеги на измъчения от снега, вятъра и ездата писар.

Пътищата бяха заснежени и безлюдни. С наближаването на Сердика започнаха да срещат хора, бягащи към вътрешността на страната. Натоварили покъщнината си върху скърцащи дървени каруци, закрили лицата си с мръсни парчета плат, те със страх наблюдаваха приближаващите конници и въздъхваха облекчено, щом разпознаеха вдигнатата конска опашка.

Климент дълго се взираше в изморените очи на тези уплашени хора, които въпреки зимата и снега бяха решили да потърсят по-добър живот другаде, прогонени от изгубената война.

Борис отново беше победен. Армията, която бе изпратил в Сърбия, бе разбита, първородният му син Расате и дванайсет от боилите бяха пленени, а набезите откъм Ниш ставаха все по-чести.

Разбойници, печенеги, кумани и сръбски дезертьори, организирани в банди, се бяха възползвали от българското поражение, грабейки всичко, което се изпречи пред очите им. Боритарканът на Сердика - Керам, непрекъснато пращаше послания с молби за подкрепления до столицата, но така и не бе получил исканата помощ. Войниците, с които разполагаше, не можеха да разчистят бандите от мародери, които безчинстваха из околността.