Читать «Черната кутия» онлайн - страница 159

— Какво е това, по дяволите? — викна тя.

Бош погледна към отворената кухненска врата и после към коридора, от който се разкриваше гледка към входа на имението.

— Хеликоптерът на Козгроув! — И се втурна по коридора. — Дръмънд е пилот.

Изскочиха през вратата и ги обсипа град от куршуми — забиваха се в мазилката и касата. Бош отново се метна на земята, претърколи се напред и този път намери прикритие зад една от бетонните саксии покрай обръщалото.

Надзърна над ръба й и видя, че хеликоптерът още е на площадката. Роторите му се въртяха и набираха скорост. Погледна назад към осветения отвътре вход на шатото. Следователката лежеше на пода, притиснала е длан лявото си око.

— Менденхол! — извика той. — Влизай вътре! Ранена ли си?

Тя не отговори, но изпълзя малко по-навътре.

Хари отново погледна над ръба на саксията. Двигателят виеше пронизително — машината скоро щеше да набере достатъчно мощност, за да излети. Вратата на хеликоптера беше отворена, ала Бош не виждаше нищо в кабината. Трябваше да е Дръмънд. След осуетяването на плана му заради бягството на детектива сега самият той се опитваше да избяга.

Бош изскочи иззад прикритието си и стреля по вертолета. След четвъртия изстрел боеприпасите му свършиха и той се затича обратно към входа на имението. Докато вадеше празния пълнител, приклекна до Менденхол.

— Ранена ли сте, детектив?

Зареди резервния пълнител и повтори:

— Менденхол! Ранена ли сте?

— Не!… Не знам. Нещо ме удари по окото.

Бош хвана ръката й и я дръпна, но следователката се съпротивляваше.

— Дайте да погледна.

Тя му позволи и Хари внимателно се вгледа в окото й. Не забеляза нищо.

— Не сте ранена, Менденхол. Сигурно ви е ударила някоя треска или е от праха от мазилката.

Тя отново притисна длан към окото си. Виещата турбина навън достигна критична скорост и Бош разбра, че Дръмънд всеки момент ще излети. Изправи се и тръгна към вратата.

Оставете го — извика следователката. — Няма да успее да се скрие.

Хари не й обърна внимание и изтича навън. Стигна до средата на обръщалото в момента, в който хеликоптерът се откъсна от земята.

Намираше се на шейсетина метра от площадката. Вертолетът се издигаше отдясно наляво покрай линията на дърветата. Бош хвана пистолета си е две ръце и се прицели в кожуха на турбината. Имаше седем патрона да свали машината.

— Не можете да стреляте по него! — викна Менденхол. Беше излязла и тичаше към Хари.

— Не мога ли?! Той стреля по нас!

— Не е по правилника!

Тя спря до Бош. Все още притискаше нараненото си око е длан.

— Ама е по моя правилник!

— Чуйте ме! Той вече не представлява заплаха за вас! Хеликоптерът отлита! Вие не защитавате ничий живот!

— Глупости!

Бош обаче вдигна пистолета високо и изстреля три куршума в небето. Надяваше се Дръмънд да чуе гърмежите или да види проблясъците на дулото.

— Какво правите?

— Карам го да си мисли, че стрелям по него.

Отново вдигна оръжието и стреля още три пъти във въздуха, като си запази един патрон за всеки случай. Тактиката му успя. Вертолетът промени посоката си, рязко зави и отлетя зад имението. Шерифът явно се опитваше да се скрие зад сградата.