Читать «Буря се надига» онлайн - страница 520

След толкова много време облаците най-после се бяха разкъсали. Бяха се отдръпнали в кръг около Драконовата планина. Слънцето грееше отгоре лъчисто и осветяваше далечния увенчан със сняг зъбер. Зейналата паст и върхът на взривения планински склон бяха окъпани в светлина. Сияйна слънчева светлина за пръв път от много недели. Може би от повече.

— Някои новачки го забелязаха първи, Майко — каза Силвиана до нея. — И вестта се разнесе бързо. Кой би могъл да си помисли, че един толкова малък кръг слънчева светлина ще предизвика такова вълнение? Толкова простичко нещо всъщност. Не е като да не сме го виждали. Но…

Имаше нещо красиво в него. Светлината, струяща надолу в стълб, чиста и силна. Далечна и все пак — удивителна. Беше като нещо забравено, но някак си все пак познато, засияло от някой далечен спомен, за да донесе отново топлина.

— Какво означава? — попита Силвиана.

— Не знам — отвърна Егвийн. — Но гледката ме радва. — Замълча. — Пролуката в облаците е твърде правилна, за да е естествена. Отметни този ден на календарите, Силвиана. Нещо се е случило. Може би след време ще узнаем какво е.

— Да, Майко — промълви Силвиана, загледана през отвора в стената.

Вместо да се върне веднага в кабинета си, Егвийн остана с нея. Имаше нещо утешително в тази далечна светлина, тъй желана и прекрасна. „Бурите скоро ще дойдат — сякаш казваше тя. — Но засега съм тук.“

Тук съм.

В края на времето, щом многото станат едно, последната буря ще сбере гневните си ветрове да съкруши земя, вече умираща. А в центъра й слепецът ще стои над своя собствен гроб. Там той отново ще прогледне и ще плаче за стореното от самия него.

от „Пророчества за Дракона“,

Есаникски цикъл.

Официален превод на Малхавиш,

Имперски архив на Сеандар,

Четвърти цикъл от Въздигането.

Речник

БЕЛЕЖКА ПО ДАТИРОВКИТЕ В НАСТОЯЩИЯ РЕЧНИК. Томанският календар (въведен от Тома дур Амид) бил възприет приблизително два века след смъртта на последния мъж Айез Седай. По него се датирали хрониките на годините след Разрушението на света (СР). Толкова много хроники били унищожени по време на Тролокските войни, че след края им се разгорял спор за началната година по тази стара система. Тиам от Гадзара предложил нов календар, чието начало на летоброене увековечавало освобождаването от тролокската заплаха и който отбелязвал всяка нова година като „Свободна година“ (СГ). Гадзарският календар получил широко разпространение в продължение на двадесет години след края на Войните. Артур Ястребовото крило направил опит да наложи свой календар, ознаменуващ основаването на неговата империя (ОО, „От основаването“), но в днешни времена само историци се позовават на този календар. След разрухата на Стогодишната война Юрен дин Джубаи Реещия се буревестник, учен от Морския народ, изобретил четвърти календар, който бил доразвит от панархеса Фареде Тарабонска. Днес се използва така нареченият „Фаредски календар“, датиращ от условно възприетата година на края на Стогодишната война и отбелязващ годините на Новата ера (НЕ).