Читать «Сърцето на зимата» онлайн - страница 3

— Бъхтят я проклетите тролоци, проклетницата проклета — отвърна дрезгаво Дезине. В гласа й се прокраднаха нотки от родното й кайриенско наречие. Рядко й се случваше, освен при стрес. — А като свършат… Ще види врящия над огъня тролокски казан, или някой мърдраал ще я погледне. Добре е отсега да го знае — или едното, или другото. Огън да ме изгори дано, ако не се прекърши тоя път… — Дезине отри раздразнено потта от челото си и вдиша хрипливо. — Я стига си ме дърпала за лакътя! Бездруго отдавна не съм го правила.

— Вече за трети път — промърмори Юкири. — И най-силният мъж ще се прекърши най-много на втория, ако е виновен! Ами ако е невинна? Светлина, та това е все едно да крадеш овци пред очите на овчаря! — Колкото и да трепереше, успяваше някак да си придаде властност, макар на говор да си беше все същата селянка. Изгледа навъсено останалите. — Законът забранява Столът да се използва на Посветени. Ще ни изхвърлят от Съвета! А ако и това не им стигне, може и да ни изгонят. Че и да ни напердашат преди това! Да ме изгори дано, ако грешим. Току-виж ни усмирили!

Сеайне потръпна. Последното поне щяха да избегнат, ако подозренията им се окажеха верни. Не, не подозренията: фактите. Трябваше да са прави! Но дори и да бяха прави, за другото Юкири казваше истината. Законът на Кулата рядко оправдаваше нарушенията в името на необходимостта или на каквото и да било предполагаемо висше благо. Окажеха ли се прави обаче, цената си струваше. Светлината дано да дадеше да са прави!

— Ти сляпа ли си, или глуха? — сопна се Певара и размаха Клетвената палка пред Юкири. — Тя отказа да преповтори Клетвата срещу изричане на лъжовна дума и след всичко, което вече й сторихме, това едва ли е заради глупавата гордост на Зелената Аджа. А когато я заслоних, се опита да ме намушка! Това да ти говори за невинност? А? Нея ако питаш, смятали сме само да си бъбрим с нея, докато ни пресъхнат езиците! Имала ли е причина да очаква нещо повече?

— Благодарим ви и на двете — вметна сухо Серин, — че изтъквате очевидното. Много е късно да се връщаме назад, Юкири, тъй че по-добре да продължим. А на твое място, Певара, нямаше да крещя така на една от четирите жени в цялата Кула, в които съм сигурна, че мога да вярвам.

Юкири се изчерви и придърпа шала си, а Певара се позасрами. Малко. Макар всички да бяха Заседателки, Серин съвсем определено беше поела командата. Сеайне дори не знаеше как да го приеме. Само допреди няколко часа двете с Певара бяха стари приятелки, предприели сами твърде опасно начинание, равноправни и взели решението си заедно. Сега си имаха съюзнички. Трябваше да е благодарна, че не са сами. Но не се намираха в Залата и тук не можеха да претендират за правата си на Заседателки. Наложили се бяха йерархиите на Кулата, всичките онези скрити и не толкова скрити отлики — къде е мястото на всяка и на коя да се отдава дължима почит. Всъщност Серин беше стажувала като новачка и Посветена два пъти по-дълго от повечето от тях, но от четиридесет години бе Заседателка, по-дълго от всяка друга в Залата, и това се ценеше високо. Късмет щеше да има Сеайне, ако Серин я попиташе за мнение, камо ли пък за съвет, преди да вземе каквото и да било решение. Глупаво беше, но тази мисъл я жегна като трън в петата.