Читать «Сърцето на зимата» онлайн

ПРОЛОГ

Сняг

Мигащата светлина от трите фенера стигаше да освети малката стая с бяло варосаните стени и таван, но очите на Сеайне не се откъсваха от тежката дървена врата. Знаеше, че поведението й е нелогично и глупаво за една Заседателка на Белите. Сплитът на сайдар, който бе провряла през пантата, донасяше до слуха й случаен и далечен шепот на стъпки из лабиринта на коридорите — шепот, който заглъхваше още щом се чуеше. Проста хитринка, която бе научила така отдавна като новачка от една своя дружка, но щеше да я предупреди много преди някой да се е приближил. Все едно, малцина слизаха толкова дълбоко, чак до второто подземие на Кулата.

Сплитът й долови далечно цвърчене на плъхове. Светлина! От колко ли време не бе имало плъхове в Тар Валон, и то в самата Кула? Дали не бяха шпиони на Тъмния? Сеайне облиза пресъхналите си устни. Логиката в тези неща не струваше пукната пара. Вярно. Макар и нелогично. Напуши я смях и тя с усилие се удържа на ръба на истерията. „Забрави за плъховете. Мисли за нещо друго. Нещо друго…“ В стаята зад нея отекна приглушен писък и заглъхна в жалък хленч. Тя се помъчи се овладее. „Съсредоточи се!“

Беше се озовала със спътничките си в тази стая отчасти защото главенстващите Аджите, изглежда, се срещаха тайно. Лично тя бе зърнала Феране Нееран да си шепне в едно затънтено кътче на библиотеката с Джеси Билал, една от най-високопоставените сред Кафявите, макар и не чак на върха. Смяташе, че положението й е по-високо от това на Суана Драганд от Жълтите. Така поне мислеше. Но какво тогава бе накарало същата Феране да си шушне със Суана в онази затънтена част в двора на Кулата, и двете загърнати в груби вълнени наметала? Заседателките на различните Аджи си приказваха открито, макар и хладно. И другите бяха забелязали подобни неща. Нямаше да издадат имена от собствените си Аджи, разбира се, но две бяха споменали Феране. Доста обезпокоителна загадка. Кулата напоследък се бе превърнала във врящ котел, всяка Аджа бе готова да стисне за гърлото всяка друга Аджа, и въпреки това главите им се срещаха по ъглите. Никоя извън отделните Аджи не знаеше със сигурност коя им е водачка, но главенстващите явно се знаеха една друга. Какво ли можеха да кроят? Какво? За жалост, не можеше просто ей така да спре Феране и да я попита. Колкото и да проявяваше Феране търпимост към чуждите въпроси, не смееше. Поне засега.

Колкото и да се бе съсредоточила Сеайне, не можа да задържи за дълго ума си върху този въпрос. Разбираше, че се е втренчила във вратата и си блъска главата над неразрешими загадки, само за да не се озърта през рамо. Към източника на този приглушен хленч и подсмърчане.