Читать «Пътят на кинжала» онлайн - страница 8

— Все пак… — настоя Етениел. — Тринадесет Сестри. Остава само някоя от тях да измисли как да прати вест. Само няколко реда. По някой сплашен войник или слугиня. Смята ли някой от вас, че може да им попречи?

— Заровете вече са изтъркулени от чашата — отвърна простичко Пайтар. — Стореното — сторено. — Ако питаха Етениел, арафелците бяха почти толкова странни, колкото салдейците.

— По̀ на юг — добави Еазар — може би ще се окаже добре, че имаме със себе си тринадесет Айез Седай. — Думите му предизвикаха мълчание, а подтекстът остана да виси във въздуха. Никой не искаше да го изрече на глас. Бе много по-различно от това да се изправиш срещу Погибелта.

Тенобия ги стресна с внезапния си смях. Конят й затанцува, но тя го укроти.

— Смятам да поема на юг колкото може по-бързо, но тази нощ ви каня всички на пир в стана си. Можете да поговорите с Илезиен и дружките й и да видите дали вашите преценки съвпадат с моите. Сигурно утре вечер всички бихме могли отново да се съберем в стана на Пайтар и да разпитаме приятелките на неговата Коладара. — Предложението беше толкова разумно и толкова очевидно необходимо, че всички моментално се съгласиха. А после Тенобия добави, сякаш току-що сетила се: — За чичо ми Калян ще е висока чест, ако позволиш да седне до теб тази вечер, Етениел. Той изпитва огромна възхита към теб.

Етениел хвърли поглед към Калян Рамзин — той беше седял мълчаливо на коня си зад Тенобия, и една дума не беше изрекъл, сякаш бе затаил дъх — само го изгледа и за кратък миг този побелял орел също я изгледа. За миг тя забеляза нещо, което не бе виждала от кончината на своя Брис — погледа на мъж към жена, а не към кралица. Изненадата от това така я порази, че дъхът й секна. Очите на Тенобия пробягаха от чичо й към Етениел и тя се усмихна с тънка, доволна усмивка.

В душата на Етениел кипна гняв. Тази усмивчица разкри всичко, ясно като пролетен бързей, дори да го нямаше погледа на Калян. Това жалко момиченце бе намислило да го ожени за нея? Това детенце бе решило да… Тъгата изведнъж замести гнева й. Тя самата беше по-млада и от нея, когато бе уредила брака на овдовялата си сестра Назел. Впрочем, Назел все пак се беше влюбила в лорд Исмик въпреки всичките си протести в началото. Етениел бе уреждала чужди бракове от толкова дълго време, че никога не се беше замисляла, че собственият й би могъл да създаде много силна връзка. Тя отново погледна Калян, този път — по-продължително. Обветреното му набръчкано лице отново излъчваше подобаващата се почит, но очите му си бяха същите като преди — на мъж, гледащ жена, не кралица. Всеки съпруг трябваше да е корав мъж, но тя винаги бе настоявала браковете на децата й, ако не и на нейните връстници, да бъдат укрепени от възможността за взаимна любов и нямаше да приеме нищо по-малко и за себе си.