Читать «Пътят на кинжала» онлайн - страница 10

Броят им определено можеще да се сравни с населението на голям град и беше повече от достатъчен, за да погълне напълно няколкото пленнички Айез Седай, но въпреки това Верин мерна една облечена в черна роба жена — тътреше се на петдесетина крачки от нея и се мъчеше да издърпа висок до кръста й куп камъни върху кравешка кожа. Дълбоката гугла на робата скриваше лицето й, но никой в лагера, освен пленените Сестри, не носеше такава черна роба. Край влачещата се кожа пристъпваше една от Мъдрите, загърната в сиянието на Силата, с която засланяше пленничката, а от двете страни на Сестрата вървяха две Деви и я подкарваха с помощта на сноп пръчки, щом залитнеше и се спреше. Верин се зачуди дали не го правят нарочно, за да го види. Тази заран, случайно или не, на идване се бе натъкнала на Койрен Селдайн, която залиташе с обезумял поглед, обляна в пот по един стръмен склон, с една Мъдра и двама снажни айилци за придружители и с голям чувал с пясък на гърба. Вчера пък бе попаднала на Сарийн Немдал. Накарали я бяха да пресипва с шепи вода от едно кожено ведро в друго и я пердашеха с пръчки да пресипва по-бързо, като я биеха за всяка капка, която изливаше поради това, че я пердашеха да пресипва по-бързо. Сарийн бе отскубнала миг, за да попита Верин защо, макар че едва ли беше очаквала отговор. Верин определено не бе имала възможност да й предложи такъв, дори да знаеше, преди Девите да върнат Сарийн към безсмисления й труд.

Тя едва потисна въздишката си. Преди всичко, не можеше да й хареса да вижда такова отношение към Сестри, независимо от причините, и второ, беше очевидно, че много от Мъдрите искаха… Какво? Да й покажат, че тук да си Айез Седай не се смята за нищо, това ли? Глупаво. Това го бяха показали с пределна яснота още преди дни. А може би, че и нея могат да накарат да облече черна роба? За известно време беше смятала, че е предпазена поне от това, но Мъдрите криеха тайни, които тепърва й предстоеше да отгадае, и най-малката от тях беше как е уредена йерархията им. Най-мъничката и уж най-незначителна, но цял един живот и кожицата й лежаха плътно увити в тази тайна. Жените, които раздаваха команди, често получаваха такива от жени, на които преди малко са заповядвали, и малко след това нещата отново се преобръщаха ни в клин, ни в ръкав, поне доколкото тя можеше да схване. Никой обаче не се разпореждаше на Сорилея и може би тъкмо в това се криеше разковничето. Донякъде.

Неволно я обля прилив на доволство. Рано тази заран в Слънчевия палат Сорилея бе настояла да й се обясни какво предизвиква най-голям срам сред влагоземците. Кируна и другите Сестри не го разбраха — всъщност те не полагаха особени усилия да разберат какво става тук, може би защото се страхуваха от това, което можеше да научат, страхуваха се, че това, което ще научат, би могло да подложи на изпитание клетвите им. Все още се мъчеха да намерят достойно оправдание за това, че бяха поели по пътеката, по която ги беше тласнала съдбата, но Верин вече си имаше основание за пътя, по който сама бе поела, и цел. Тя също си държеше едно списъче в кесията, готова да го връчи на Сорилея, останеха ли насаме. Нямаше нужда да го научават и други. Някои от пленничките тя никога не бе познавала, но смяташе, че за повечето жени това списъче обобщава слабостта, която Сорилея целеше да постигне. Животът щеше да стане далеч по-труден за жените в черно. И с мъничко късмет, собствените й усилия щяха да получат неимоверна подкрепа.