Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 616

Изтегната по гръб в нощния мрак, Могедиен се взираше в покрива на малката шатра, която й се полагаше като на една от слугините на Амирлин. От време на време зъбите й скърцаха, но щом го усетеше, тя ги отпускаше, с пълното съзнание за нашийника ай-дам, стиснал шията й. Егвийн ал-Вийр се бе оказала по-корава от Елейн и от Нинив; търпеше много по-малко и изискваше много повече. А когато предадеше гривната на Сюан или на Леане, особено на Сюан… Могедиен потръпна. Сигурно точно така щеше да бъде, ако Биргит носеше гривната.

Прорезът на шатрата се отмести и лунната светлина очерта силуета на шмугналата се вътре жена.

— Коя си ти? — грубо подвикна Могедиен. Когато я викаха нощем, дошлата да я вземе винаги носеше фенер.

— Наричай ме Аран-гар, Могедиен — отвърна насмешлив глас и в шатрата грейна мъничка светлинка.

Езикът на Могедиен се залепи за небцето й. Истинското й име тук значеше смърт. Тя понечи да заговори, да каже, че името й е Мариган, и изведнъж си даде сметка за светлината. Малко сияещо бяло кълбо, бледо и увиснало във въздуха край главата й. С ай-дам на шията тя не можеше да направи нещо повече освен да мисли за сайдар, но все пак можеше да усети, че е прелято, да види сплетените паяжини. Този път не усети нищо, не видя нищо. Само малкото кълбо от чиста светлина.

Тя се втренчи в жената, която беше нарекла себе си Аран-гар, и едва сега я позна. Халима, секретарката на една от Заседателките. Но със сигурност жена, макар и жена, сътворена сякаш по представите на някой мъж. Жена. Но тази светеща топка трябваше да е от сайдин!

— Коя си ти? — Гласът й леко трепереше и тя дори се изненада, че все пак е така спокоен.

Жената й се усмихна — с много насмешлива усмивка — и приседна край постелята й.

— Казах ти, Могедиен. Името ми е Аран-гар. Това име ще го запомниш за в бъдеще, ако имаш късмет. Слушай ме внимателно, без да задаваш въпроси. Ще ти кажа каквото трябва да знаеш засега. След малко ще ти махна хубавата огърлица. След като го направя, ще изчезнеш толкова бързо и безшумно, колкото Логаин. Ако не, ще загинеш тук. И това ще е срам, защото си призована в Шайол Гул още тази нощ.

Могедиен облиза устни. Призована в Шайол Гул. Това можеше да означава вечност в Ямата на ориста или пък безсмъртие и власт над света, или каквото и да е между едното и другото. Малък бе шансът да бъде провъзгласена за Не-блис, не и след като Великият властелин знаеше достатъчно как бе преживяла последните месеци, за да прати някой да я освободи. И все пак беше призоваване, което не можеше да откаже. И поне означаваше край на ай-дам.

— Да. Махни го. Ще тръгна на часа. — Бездруго нямаше смисъл да го отлага. По-силна беше от всяка жена в лагера, но не смяташе да дава шанс на един кръг от тринадесет.