Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 10
Робърт Джордан
— Вие сте знаели за това… посланичество… нали? — попита Нинив. — Нали вечно си шушукате с Шериам.
— Девет — отвърна Сюан. — „Достатъчно, за да зачетем Преродения Дракон“, така каза.
— Ти се надявай само да е научил — хладно каза Елейн.
Тринадесет беше опасното число. Ранд беше силен, но тринадесет свързани Айез Седай можеха да го надвият, да го заслонят от сайдин и да го вземат в плен. Тринадесет беше предписаният брой, когато един мъж трябваше да бъде опитомен, макар Нинив да започваше да си мисли, че това предписание е по-скоро въпрос на обичай, отколкото на необходимост. Айез Седай правеха твърде много неща само защото винаги са се правели.
Усмивката на Сюан не беше никак мила.
— Мисли, момиче! Шериам във всеки случай го прави, както и Съветът. Най-напред при него ще отиде само една и не повече, докато сам не благоволи да ги покани. Но ще знае, че са пристигнали девет, и все някой ще му подскаже каква висока чест е това.
— Мин също ще отиде — каза Леане. — Нейните… таланти може да се окажат полезни за Ранд. Сестрите, разбира се, няма да научат тази страна на нещата. Тя умее да си пази тайните.
— Разбирам — каза Елейн, този път съвсем хладно. И се опита доста нескопосано да са придаде бодрост. — Е, виждам, че сте заети с… с Мариган. Не исках да ви преча. Продължавайте си. — И излезе преди Нинив да успее да си отвори устата.
Ядосана, Нинив се нахвърли върху Леане.
— Все смятах, че от двете ви Сюан е по-коварната, но това беше направо жестоко!
Отговори й Сюан.
— Когато две жени са влюбени в един и същи мъж, това означава неприятност, но ако мъжът се казва Ранд ал-Тор… Светлината само знае доколко е все още с разсъдъка си или в каква посока могат да го тласнат. Ако ще има скубане на коси и дращене с нокти, по-добре да си го направят още сега, тук.
И стана да излезе.
— Къде тръгна? — викна Нинив.
— Чака ни работа — каза кратко Сюан. Вече бе до вратата.
— Обеща да сте ми на разположение, Сюан. Шериам каза да стоите.
Сюан я изгледа с насмешка.
— Може би ще и се оплачеш? И ще й обясниш как си правиш проучванията? Искам малко време с Мариган тази вечер. Имам още въпроси към нея.
След като Сюан излезе, Леане каза тъжно:
— Хубаво щеше да бъде, Нинив, но трябва да правим това, което можем да правим. Би могла да опиташ с Логаин. — После и тя излезе.
Нинив се навъси. Проучването на Логаин й беше дало дори по-малко от изследването на двете жени. Вече не беше сигурна дали изобщо може да научи нещо от него. Тъй или иначе, последното нещо, което й се искаше, бе да Изцери един опитомен мъж.
— Хапете се една-друга като плъхове в кафез — каза Мариган. — Но очевидно е, че шансовете ти не са много добри. Сигурно трябва да обмислиш… други възможности.